Алексей Пампоров е социолог, доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Някои от курсовете, които чете, са социология на семейството, демография и публични политики в СУ "Св. Климент Охридски" и в ПУ "Паисий Хилендарски".

- Г-н Пампоров, какъв е вашият прочит на дебата за двойните стандарти при храните?
- Трябва да кажа, че лично съм преживял двойните стандарти в храните. Още през 2002 г., когато заминах да уча в Германия, семейството ми ме жалеше как със стипендията, която получа там, няма да оцелея. А се оказа, че със 100 евро на месец живеех прекрасно. Там цените бяха много по-ниски в сравнение с България за стоки, които тук са скъпи. Има разлики, обусловени от пазара, и това е нормално - като например норвежката сьомга, която се доставя в България, да е по-скъпа, отколкото в Норвегия. Както и обратното - стоки, които се произвеждат тук, да са по-скъпи навън. Проблемът е с качеството на продуктите. Синът ми има глутенова алергия. Установихме, че не понася шоколад и бонбони, които се произвеждат в България под знака на големи марки, защото се слагат ечемичен малц, пшеница - съставки, каквито не би трябвало да има в един шоколад. Ако купувам същите продукти от летище или от чужбина, няма никакъв проблем. Действително в Европа има разлика в качеството на храните.
- А успява ли нашата администрация да се справи с този проблем?
- Неприемливо е, когато става дума за храни в една общност, в която всички са равнопоставени, да има едни и същи брандове, но да се продава различно съдържание. По отношение на храните обаче нашата администрация се оказва абсолютно неадекватна. Ние имаме няколко министри, които трябваше да си отидат засрамени, защото още през 2016 г. трябваше да влезе европейска директива за етикетите на храните, а това все още не се спазва. Ние продължаваме да си купуваме кюфтета, в които има пшеница, а това не е указано. Купуваме сирене, което е пълно с палмово масло и стои под етикет "имитиращ продукт". Ние имаме огромен брой неграмотни или възрастни хора, които не могат да четат заради проблеми с очите, имаме толкова бедни, които са готови да си вземат имитиращ продукт, без да си дават сметка какво има в него, и го ядат само защото пише "сирене". В България думата "деликатес" замени понятието за имитиращ продукт, който се продава и рекламира навсякъде.
Това е малко като с пушенето. Хубаво е, че Валери Симеонов повдигна тази тема, но защо не се глобяват нарушителите на забраната? Влезте в болниците, в учителките стаи, в парламента. Подайте сигнал, покажете публично как депутати си плащат глобите. Това би трябвало да е елементарно, за да няма двойни стандарти.
- Има ли двоен стандарт и в други сектори в страната?
- Нашата държава сама ни прецаква. И това е свързано с данъчната политика. Ние имаме изключително ниски преки данъци за хората, което после води до ниски осигуровки, малки пенсии и т.н. В същия момент имаме много високи косвени данъци. От високите косвени данъци печели държавата. Така е например с ДДС, който е висок за хранителните продукти. Хората усещат тези високи цени и заради акцизите. Някои от тези различия в цените са обусловени и от това. Но действително изглежда странно, когато видиш българска лютеница в Лондон да се продава по-евтино, отколкото в България.
- Не е ли тогава лицемерно поведението на управляващите? Те не успяват да решат този проблем в собствената си държава, а го поставят като общоевропейска тема.
- Това не е свързано само с управляващите, а и с работодателите. Преди време разговарях с моя позната, която заема висш пост в една от големите търговски вериги. Попитах я защо има такава голяма разлика в заплатите. Не може една продавачка във верига да взема 2 хил. евро, а в България - 400 лв. Ние имаме нужда от рязко вдигане на заплатите, колкото и да звучи популистки. Държим хора с тежки професии с много ниски заплати и се чудим защо си тръгват.
- Има ли го този двоен стандарт при работещите в София и извън столицата?
- За съжаление, това наистина е така. Наскоро участвах в проект, с който трябваше да търсим персонал за столицата по бюджет, разписан за Бургас. Оказа се, че в София заплатата е два пъти по-висока и не можем да намерим служители. Действително има регионално подоходно неравенство. В някои случаи, като сектор образование, то е в полза на малките региони. Учителите вземат едни и същи заплати, но в София страдат малко повече. И затова в столицата има непрекъсната нужда от учители. Същото важи за медицинските сестри и някои лекарски професии. Нормално е да има разлики в икономиката, но не е нормално в една и съща верига да има разлики. Държавата трябва да намери баланс в това къде да даде свобода на пазара и да няма регулация. Но от друга страна - в момента имаме концентрация на населението само в градове с големи икономики като София, Варна, Бургас, Стара Загора...
В България имаме и още един проблем - голямо укриване на данъци заради недоверието към институциите. Това води до необходимостта от налагане на големи косвени данъци, за да може държавата все пак да събира нещо. Ако всички хора си декларираха данъците, това нямаше да е така.
За съжаление, изследвания, които сме правили, показват, че и организираната престъпност е толкова силна, че все още хората плащат рекет, както беше през 90-те години. Държавата не може да се пребори с организираната престъпност.
- Дайте примери.
- За да не разкрия конкретния случай, ще го дам с човек, който има магазин за шоколад. Той плаща по 200 евро официално наем за магазина. Мафията обаче му пали два пъти магазина и му казва, че трябва да им плаща, за да го пазят. В същото време плаща реално на своя хазяин 2 хил. евро наем. И ако този човек иска да си избие разликата, защото започва с една голяма загуба, трябва да внесе много повече шоколад, отколкото декларира на митницата. Намира транспортна фирма, която срещу съответна сума да внесе по документи 100 кг шоколад, а всъщност е вкарала 1 тон. Митничарят по веригата знае за разликата и прибира съответната сума за това. Така се завърта изключително порочен цикъл. Правили сме подобни изследвания за сивата икономика, които показват такава масова практика на пазарите в Димитровград, в София. Виждате в столицата как има хора, които карат скъпи коли, а половината от тях са безработни. Това трябва да е сигнал. Стандартът на живот е очевиден и приказката "баба им имаше пари под дюшека", не върви.
-  А защо няма проверки?
- Законодателството в България е лошо. То се прави с вратички, за да се заобикаля. Ето пример с детските бракове. Незаконно е, ако мъж живее на семейни начала с момиче под 16-годишна възраст. Но ако сключи брак, обвиненията срещу него ще се анулират. Така излиза, че ако заживеете с някое 14-годишно момиче, то забременее от вас и изтъкнете това като основание да се ожените за него, прокурорът ще ви разреши. Икономическите престъпления следват подобна логика. Има правни вратички, които казват: "еди-какво си е наказанието, но ако... то". Калпавото изпълнение на задълженията на институциите е подобен проблем. Не става въпрос дали е виновна или невинна, това ще го докаже съдът, но видяхме какво стана с кметицата на "Младост". Ще я осъдят за 70 хил. евро подкуп, тя ще осъди държавата за нарушаване на човешките права и ще си избие парите от делото за корупция. Когато говорим за двойните стандарти, в нашата държава има двойни стандарти в правоприлагането, при плащането на данъци на големите фирми и малките фирми и гражданите. Хората не вярват на правосъдието, защото знаят, че един добър кънкьор може да убие човек и да се размине с условна присъда. Защо - защото е известен. Хората с повече пари винаги се измъкват, докато това не важи за обикновения човек.
- Има ли излизане от този порочен кръг?
- Да, с говорене, с медийни публикации по темата и с образование. В училище трябва много повече да се застъпи гражданското образование за това какви права имат гражданите и да възприемат личния пример да няма корупция. Трябва да има правоприлагане по правилния начин.