Рохая Насан ще роди в близките дни, след което заедно с момченцето й ще бъдат вписани в нова категория датски граждани, въведена наскоро в законодателството на страната. Жената живее в беден имигрантски квартал в столицата Копенхаген, определян от правителството като „гето“, и ще бъде в списъка на „родител от гетото“, а бебето й ще е „дете от гетото“.
Когато навършат 1 година, „децата от гетото“ трябва да бъдат отделяни от семействата си поне за 25 часа седмично за задължително обучение по „датски ценности“ – традициите за Коледа и Великден, датски език и др. В тези 25 часа не е включено времето, в което децата спят. При неизпълнение на това задължение могат да бъдат спрени социалните помощи. Останалите датски граждани имат право да избират дали да записват децата си в предучилищни групи до навършване на 6-годишна възраст.
Правителството в Дания представи ново законодателство, чиято цел е да въведе правила за живот в 25 района, населени предимно с мюсюлмани с ниски доходи. Мотивът е, че ако семействата доброволно не искат да се интегрират в обществото, трябва да бъдат принудени да го направят.
В продължение на десетилетия интеграцията на имигрантите се оказва сериозно предизвикателство за датския модел, насочен към малко, хомогенно население. Лидерите
насочват гнева си към кварталите с имигранти,
въпреки че някои от тях са изградени от властите. Гъстотата на населението там е голяма, безработицата и престъпността са много високи.
Описанието, което политиците правят на гетата, става все по-зловещо. В новогодишната си реч премиерът Ларс Локе Расмусен предупреди, че гетата могат „да пуснат пипалата си и по улиците“ чрез разпространяване на насилие, както и че заради гетата „на картата на Дания са се появили пукнатини“. Политици, които преди използваха думата „интеграция“, сега откровено говорят за „асимилация“. Този строг подход е залегнал и в „законодателния пакет за гетата“. От представените 22 предложения от правителството в началото на март, повечето са одобрени с парламентарно мнозинство, а останалите ще бъдат гласувани през есента.
Някои от мерките са наказателни: обсъжда се съдилищата да могат
да удвояват наказанията за определен вид престъпления,
ако са извършени в някой от 25-те квартала, класифицирани като „гето“ на базата на приходите на жителите, трудовата заетост, степента на образование, брой присъди за криминални деяния и „незападен произход“. Според друго предложение присъда от 4 г. лишаване от свобода ще се налага на родители имигранти, които принуждават децата си да предприемат дългосрочни пътувания в родните им страни – наричани „пътувания с цел преобразоване“ – като по този начин нарушават „училищното им обучение, езика и благосъстояние“. Предвижда се също местните власти да могат да засилват наблюдението над семействата в гетата.
Някои предложения бяха отхвърлени като прекалено радикални. Едно от тях е „децата от гетото“ да не излизат от домовете си след 20 часа – предложение, внесено от крайнодясната Датска народна партия. (На въпрос как подобна мярка може да бъде приложена, председателят на Комисията по интеграция в парламента Мартин Хенриксен заяви, че на младите хора в тези райони трябва да бъдат поставени електронни гривни за проследяване.) На традиционната лятна сбирка на представители на всички датски партии, състояла се в средата на юни на остров Борнхолм, правосъдният министър Сьорен Папе Пулсен отхвърли предложението с мотива, че е в разрез с човешките права. „Ще има хора, които ще негодуват:
„Не сме еднакви пред закона в тази страна“
и „По-сурови наказания се налагат на определени група“, но това е глупост“, заяви той и добави, че по-големите наказания ще засегнат само хора, които нарушават законите. На тези, които смятат, че мерките са само срещу мюсюлманите, министърът каза: „Пълни глупости. Правилата се отнасят за всички, независимо кой живее в тези райони и в какво вярва, те трябва да проповядват ценностите, необходими за добър живот в Дания“.
Социалдемократката Ялдъз Акдоган, чийто избирателен район включва и класифицирания като гето квартал „Тингберг“, казва, че датчаните са претръпнали от острата риторика за имигрантите и вече не правят негативни асоциации с думата „гето“. А тя би трябвало да им напомня за разделянето на евреите в нацистка Германия. „Наричаме ги „деца и родители от гетото“, това е лудост“, смята Акдоган. „Гето“ вече е обикновена дума, а това е толкова опасно. Хората, които поне малко познаваме историята и не толкова хубавите времена в Европа, знаем с какво асоциираме „гето“. Тя вади мобилния си телефон, за да покаже пост във „Фейсбук“ от крайнодесен политик, който гневно ругае датски супермаркет, пуснал сладкиш с надпис „Ейд Мубарак“ за мюсюлманския празник Рамазан Байрам. „Точно сега фактите нямат голямо значение, важни са само чувствата“, казва тя. „Това е опасното“.
Много от
обитателите на датските гета казват, че ще се преместят,
ако могат да си позволят да живеят на друго място. Рохая Насан живее с четирите си сестри в смятаното за едно от най-лошите гета – Мьолнерпаркен. Поне на хартия 43% от обитателите му са безработни, 82% са с „незападен произход“, 53% са нискообразовани и 51% имат сравнително ниски доходи.
Сестрите Насан се чудят защо са обект на тези нови мерки. Потомки на ливански бежанци, те говорят датски език без акцент и общуват с децата си на датски; оплакват се, че наследниците им говорят толкова зле арабски, че едва успяват да се разберат с бабите и дядовците. „Преди години, докато растяхме в Ютланд, в западната част на Дания, рядко се сблъсквахме с антимюсюлмански настроения“, спомня си Сара (32 г.). „Може би винаги това са си мислили, но сега всичко излезе наяве. Датската политика в момента е насочена към мюсюлманите. Искат от нас или добре да се асимилираме, или да ни изгонят. Не знам кога ще са доволни“, разсъждава тя
Рохая пък е гневна заради задължителната предучилищна програма, одобрена от правителството преди месец: дъщеря й вече е научила толкова много за Коледа в детската градина, че се прибирала вкъщи и искала подаръци от Дядо Коледа. „Никой не може да ми казва дали или как дъщеря ми ще ходи в предучилищна група. Или кога. По-скоро ще загубя социалните придобивки, отколкото да я принуждавам да прави това“, казва тя.
Бежанката от Сомалия Баруако Джама Хюсейн (18 г.) отбелязва, че много имигрантски семейства, включително и нейното, са били настанени в гето квартали от правителството. Тя е пристигнала в Дания, когато е била на 5 г. Живее в района на гетото „Тингберг“ от 13-годишна. Казва, че описанието на „паралелни общества“, използвано от политиците, просто не е за нея или за „Тингберг“.
„Боли, че не ни приемат като равнопоставени хора“,
казва тя. „Живеем в датското общество. Спазваме правилата, ходим на училище. Единственото, което не правим, е, че не ядем свинско месо.“
На около 20 км южно от Копенхаген е градчето Греве, чиито жители са от средната класа. Там одобряват новото законодателство. „Харчат се прекалено много датски пари“, казва фризьорката Дороте Педерсен, докато нанася боя върху косата на своя клиентка. „Плащаме им наема, дрехите храната и след това се появяват и на развален датски заявяват: „Не можем да работим, защото ни боли“.
Клиентката й Ани Ларсен разказва, че е била поканена от турски имигрант на сватбата на детето му и останала шокирана, когато установила, че гостите са разделени по полов признак и седят в различни стаи. „Мисля, че бяхме само 10 души от Дания. Ако ме питате, смятам, че не трябваше да ни канят“, разказва тя ужасена.
Анет Якобсен (64 г.), пенсиониран помощник-фармацевт, споделя, че толкова много цени социалната система на Дания, която е осигурила на четирите й деца безплатно обучение и здравни грижи, че
всеки път се чувства благодарна, когато плаща данъците си.
Те са над 50% от годишния й приход. А за имигрантите, които се възползват от системата, казва: „Винаги има вратичка, през която някой се промъква. От морална гледна точка трябва да са благодарни, че им е разрешен достъп до нашата система, която е градена от поколения наред“. Съпругът й Яспер, бивш моряк, чийто кораб веднъж акостирал в Ливан, разказва, че е виждал работници, застреляни заради мързел и заменени от натоварени в камиони хора, събрани в провинцията. „Мисля, че са 300-400 години по-назад от нас“, смята той. „Културата им не се вписва тук“, допълва съпругата му.
Новите мерки, целящи да принудят мюсюлманите да се интегрират, са възприемани от семейство Якобсен като положителни. „Младите хора ще видят какво значи да си датчанин и няма да бъдат като родителите си“, смята Яспер. „Бабите ще умрат някой ден, а те са тези, които се противопоставят на промяната“, допълва Анете.
Насочвайки вниманието върху общата цена за подкрепа на семействата на бежанци и имигранти, Датската народна партия привлече много гласове от привържениците на лявоцентристките социалдемократи, които дълго време бяха смятани за защитници на социалната държава. С приближаването на общите избори следващата година Социалдемократическата партия промени позицията си за имиграцията и заяви, че по-строги мерки са необходими, за да се защити социалната държава.
Почти 87% от 5.7-милионното население на Дания са с датски произход, като останалите са имигранти и техни потомци. 2/3 от имигрантите са от незападни държави – група, която набъбва с преминаващите през Европа афганистанци, иракчани и сирийски бежанци.
Критиците ще кажат, че „държавата не може да отнеме насила децата от родителите им през деня, това е прекалено използване на сила. Социалдемократите казват: „Даваме на хората пари и искаме нещо срещу тези пари“. Това е система на права и задължения“, казва Руне Люкеберг, главен редактор на либералния ежедневник „Дагбладет информасион“. Той е на мнение, че датчаните имат високо доверие в държавата. „Според англосаксонския модел човек е свободен по природа и след това идва мястото на държавата, която ограничава тази свобода. Ние разглеждаме свободата по друг начин – човекът е свободен само в общество. Разбира се, може да кажете, че родителите имат право да отглеждат собствените си деца. Ние пък ще кажем, че те нямат право да разрушават бъдещата свобода на децата си“, казва Люкеберг. Но признава, че
„винаги има риск от авторитарност“.
Сомалийката Хюсейн, която е гимназистка от „Тингберг“, е свикнала антиимигрантската риторика да ескалира преди избори. Според нея обаче тази година риториката е много по-силна от друг път. „Ако правите нови закони, които се отнасят само за една част от обществото, тогава ще можете да продължавате да добавяте и други към тях. Така ще се направите паралелно общество, от което се страхувате. Сами ще го създадете“, разсъждава тя.
