В Берлин имало Среща на върха за културно-историческото наследство и дали награда на "Стандарт" - честито и дано се подобрят условията на труд на наградените. Нас тая работа не ни касае твърде, но ни хвана окото заглавието "Президентът цитира Фауст". Германският държавен глава Валтер Щайнмаер приветствал форума и цитирал Гьоте - нищо необичайно за културен германец. Но за културния читател на "Стандарт" има пояснение - що е "Фауст": "Макар и рядко поставяна на сцена, пиесата на Йохан Волфганг фон Гьоте, има уникален успех". 
Трудно е да се обясни на колко нива е нелепо това пояснение и ще прехвърлим тази тежест на читателя - надявайки се на неговия интелектуален багажник. 
Нелепо звучи и поредното самопризнание на колегите от "Монитор": "Харчим 2 стотака за ден в аквапарк на морето". Ако се замислим, ще установим, че това не е изповед на колегите, а начин да се представи масово явление - чрез употреба на първо лице, множествено число. Но ние не се замисляме, защото за да се замислим, трябва да прочетем нещо, което не звучи чак толкова нелепо, че да му търсим още по-нелепа интерпретация.
Най-нелепи изглеждаше борбата на правителството с престъпността и бягствата от затворите. Но най-накрая един избягал затворник бе заловен с тактиката "свински лов", както свидетелства "Монитор", на когото нищо свинско не му е чуждо. 
Не по-адекватен е светският разказ за живота на Наоми Кембъл в "Стандарт": според изданието в момента тече "Романтичен ренесанс за Наоми Кембъл", понеже хроникьорите я видели да шляе тук и там с Лени Кравиц, като "Двамата периодично актуализират отношенията си, които клонят от приятелство към любов". 
Тук рубриката започва да клони от финал към затваряне, с което всъщност гоним читателя: айде, ще метем!