България се обяви срещу грубия натиск на президента на САЩ Доналд Тръмп за ударно повишаване на военните разходи до 2% от БВП с перспектива те да достигнат 4%. Според официалната статистика в НАТО страната ни харчи 1.56% от БВП и президентът Румен Радев, който я представляваше на срещата на алианса в Брюксел, е изразил несъгласие с искането за рязък скок.
"Аз единствен поставих въпроса пред генералния секретар на НАТО какво става с Трансатлантическата връзка, която е гръбнакът на НАТО като военни способности, ако не срещнем тези 2% сега, а никой не говори за тези 4%. НАТО не е борса, на която можеш да си купиш сигурност, НАТО е съюз на суверенни държави, обединени от стратегически цели и общи ценности", казал Румен Радев, цитиран от пресцентъра на президентството. "Решението за достигане на 2%, което много трудно е било прието у нас, ще се постигне в мандата на следващото правителство – по план през 2024 г.", отбеляза Румен Радев и подчерта, че очаква натискът за увеличаване на парите за отбрана да продължи. От друга страна, американският президент бил прав, защото всяка страна трябва да има принос в свят на растящи заплахи и да изгражда ефективни способности. “Това, което той прави, е добре и за нас като изграждане на отбранителни способности. Виждате с каква неохота в България се заделят средства за въоръжените сили“, обясни Румен Радев и допълни, че на тази тема е свикал три заседания на Консултативния съвет за национална сигурност. "На тях се разбираме за нещо, което после се отменя, проектите за модернизация непрекъснато се отлагат, непрекъснато се намират причини", допълни Радев.
На 8 юни парламентът одобри два проекта за 3.26 млрд. лв. за модернизация на армията. 1.46 млрд. лв. ще отидат за 150 бойни машини за пехотата, 1.8 млрд. лв. - за 8 многоцелеви изтребителя. Очакванията са и двата договора да бъдат подписани до края на годината. Парламентът трябва да приеме и проект за нови военни кораби за близо 1 млрд. лв. Така проектите за модернизация на армията ще минат 4 млрд. лв.
Президентът Радев призова за обща политика на НАТО за разходите на отбрана и припомни, че 2/3 от държавите съюзници са депозирали планове да достигнат 2% от БВП през 2024 г., а осем членки вече са го постигнали.
България може да бъде засегната и от настояването да се засили военната съвместимост в НАТО. В приетата заключителна декларация се казва, че трябва "да се работи по подходящ начин за преодоляване на съществуващата зависимост от руска бойна техника, като се прилагат национални усилия и международно сътрудничество". Това означава да се купува западна техника, а не да се удължава животът на овехтяващото съветско оръжие. Основният самолет на ВВС е МиГ-29. Преди три месеца министърът на отбраната Красимир Каракачанов подписа рамков договор с "РСК МиГ" за 81 млн. лв., с което би трябвало да гарантира поддръжката на 15-те МиГ за следващите 4 години. В края на мандата на предишния кабинет беше подписан договор за доставката на 10 двигателя срещу 70 млн. лв., а преди това министърът на отбраната Николай Ненчев поръча в Полша ремонт на 6 двигателя срещу 6.14 млн. евро.
След небивала бъркотия, нарушен протокол и допълнително кризисно заседание срещата на високо равнище на НАТО завърши с тържествуващо изявление на президента на САЩ Доналд Тръмп, че е изтръгнал допълнително 33 млрд. долара за военни разходи от съюзниците в алианса. "Докарахме го до положението народите да платят много повече пари... взехме 33 млрд. долара допълнително. И ако говорите с генералния секретар (на НАТО) Йенс Столтенберг, той ни се доверява напълно, мисля, че се доверява на мен. Той ми дава пълното си доверие", каза Тръмп. Другите участници в срещата обаче не потвърдиха думите му.
Световните агенции описаха твърде напрегнатата атмосфера на срещата. Тръмп нарушил дипломатическия протокол и се обърнал на малко име към германската канцлерка Ангела Меркел: "Ангела, необходимо е да направиш нещо по въпроса (за увеличаването на разходите)." Американският президент е поискал незабавен ангажимент за вдигане на военните бюджети до 2% от БВП, както бе решено през 2014 г. на срещата в Уелс. Меркел обаче поставила срок до 2024 г. Германия в момента харчи 1.24% за военни нужди от БВП и ако достигне 2%, ще надмине военния бюджет на Русия. На срещата в Брюксел Тръмп дори настоявал за увеличаване на разходите до 4%, защото САЩ вече харчат 3.5% и смятат, че военното бреме се разпределя неравномерно между съюзниците. Освен към Меркел той отправил критики към испанския министър-председател Педро Санчес и белгийския премиер Шарл Мишел, че не изпълняват целта за отбранителните разходи.
Президентът Радев призна, че атмосферата в залата не е била „една от най-приятните“ и че в момента всички лидери са в „сконфузено състояние“, защото всеки мисли какво означава условието за тези 4% и доколко сериозен е бил президентът Тръмп. Той посочи, че НАТО е преминал през много предизвикателства и винаги съюзниците са успявали да се консолидират. „Надявам се да се намери решение и сега“, допълни президентът.
Искания
В заключителния документ от срещата се отделя голямо внимание на Русия, и то с доста твърд тон, въпреки че преди срещата Тръмп определяше Русия като конкурент, а не като враг. "Руските агресивни действия, включително заплахата за използване на сила за постигане на политически цели, са предизвикателство към алианса и подкопават евроатлантическата сигурност и базирания върху правила международен ред", пише в него. Изтъква се, че "НАТО не търси конфронтация с Русия", но се призовава Москва "да прекрати незаконната анексия на Крим", "да прекрати всякаква политическа, финансова и военна подкрепа за бойните групи и да спре военната си намеса в районите на Донецк и Луганск, да изтегли войските, оръжията и наемниците си от Украйна, да отмени признаването на независимостта на грузинските райони Абхазия и Южна Осетия, да изтегли войските си от Република Молдова". Освен това от нея се иска да признае отговорност за отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, Великобритания, както и за свалянето в Украйна на малайзийския пътнически самолет през 2014 г.
