Представете си, че сте идиот и си представете, че сте член на Конгреса, но аз се повтарям

                                                                        Марк Твен

Колкото е по-корумпирана републиката, толкова повече закони има

                                                                        Тацит

Трябва ли ни парламент? Еретичен въпрос нали? Ама ние сме демокрация и как така демокрация без парламент!? Нали?

Всъщност демокрацията може (вероятно) и без парламент. Т. нар. демокрация е простичък процес, в който група хора с общи интереси и съдба се събират и опитват да решат някакъв общ въпрос. Открили са го първите диваци, обединили се в племе. С времето са установили, че е добре да има група умни/мъдри/опитни мъже, които да обмислят и решават важните въпроси. Наричали са ги съвет на старейшините. Звучи авторитетно, нали. И с основание, за да станеш старейшина, първо е трябвало да станеш стар, а както знаем продължителността на живота в онези времена е била кратка – войни, болести, глад, диви животни и какво ли още не. За да доживееш до старост, се е искало опит, знания и умения. Ако старейшините нещо объркат, винаги има едни добър изход – целият съвет в казана.

Днес

демокрацията у нас е уродлива

На теория в Народното събрание, което не знам защо наричат с купешката дума парламент, би трябвало да избираме най-умните, опитни, знаещи и способни хора, които да ни представляват и управляват мъдро и в интерес на всички ни. На практика избираме, с малки изключения, една шайка от полуграмотни, крадливи, партийни талибани, които не представляват никого, дори и себе си. Те са подбрани от съответната партийна централа, за да има някакви тела в онези столове в залата на “Народното” събрание и да натискат зеленото или червеното копче съобразно указанията на партийния отговорник/овчар на съответната парламентарна група/стадо.

Но целта не е да хулим т. нар. народни представители. Ако някой е виновен за състоянието на нещата, това сме всички ние, които позволяваме на тази група хора да ни експлоатира и

да ни лъже най-безсрамно

Оправданието, че така е и другаде, не бива нито да ни успокоява, нито да ни утешава. Защото също така обичаме да се сравняваме с другите от “белите” държави и с по-високия им стандарт на живот. Много ни се иска и ние да го имаме, но не сме готови да си го извоюваме. Свободата и благоденствието не се дават даром. За тях се воюва и работи.

Представителната демокрация е възникнала преди неколкостотин години, когато разстоянията са били големи, пътуването - бавно. Сега комуникациите са мигновени и за много неща няма нужда да се пътува. И смея да твърдя, че времето на представителната демокрация е отминало. И структурата на лелеяния Европейски съюз с неговото безобразно разхищение на средства е също толкова остаряла, вредна и е време да последва съдбата на динозаврите.

Защо ми е народен представител, който да издържам, да плащам всичките му сметки и безобразия, и накрая той само да ми носи негативи?

Какво пречи всички важни въпроси

да се решават пряко от народа

с електронно допитване/референдум? Ще кажете, ама обикновените хора не са специалисти и не ги разбират нещата? Защото депутатите ги разбират, така ли? Само ги погледнете тези синковци? Дори няма нужда да доказвам колко са неграмотни, те сами го правят всекидневно. И от година на година нещата се влошават все повече.

Не сме дорасли за пряка демокрация? А за какво ни е представителна от този тип? Какво прави народното събрание? Приема закони? Кой ги пише тези закони? Защо? Колко закона точно са ни нужни? Имаме ли нужда от постоянно работещ парламент? Та болшинството от приетите през последните години закони, ако не са откровено вредни, са откровено лобистки или просто глупави и ненужни. Недомислени и некоординирани помежду си. И целта им в повечето случаи е една - да осигуряват работа и богата прехрана на чиновници и "специалисти", които

паразитират на наш гръб,

като ни “помагат” да спазваме тези никому ненужни закони.

Действащата представителна “демокрация” с постоянно работещи парламенти е всъщност механизъм за корумпиране на една група хора, която иначе надали е способна да постигне подобен стандарт на живот. Те създават илюзията за справедливо управление от наше име. Защо точно неизбраните от никого еврокомисари и чиновници се радват на огромни заплати? За да продадат душите си и да са готови на всичко само и само да запазят парите и привилегиите си.

Изходът от това непоносимо административно и законодателно бреме е коренна промяна. За жалост управляващите пиявици не са способни сами да я извършат. Подобни промени, уви, винаги минават през революции и разрушения.

Ако прочетем мисълта на Тацит отпреди 2100 години по позитивния начин, тя трябва да гласи: “Колкото по-малко, по-прости и разбираеми са законите на една република, толкова по-малко корумпирана и добра за живеене е тя.”