Мениджърите на тютюневия концерн "Филип Морис" никога не биха могли дори да мечтаят да си осигурят такава безплатна реклама за свое изделие като тази, която получиха само за няколко дни. Заради предложение за промяна в Закона за акцизите, направено от депутати от ГЕРБ начело с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, бездимните им цигари се оказаха във фокуса на общественото внимание. Концернът бе обвиняван в "агресивна" реклама на новия продукт. Популярност, при това агресивно, обаче му осигуриха самите управляващи.
За броени дни и хората, които досега не бяха чували или не бяха се интересували от бездимните тютюневи продукти, научиха всичко за тях - като се тръгне от цените у нас и в други страни и се стигне до това, че няма забрана за употребата им в затворени помещения и че с тях се елиминират голяма част от вредните вещества, отделяни при горенето на тютюна.
Но спорът за вредност или безвредност е за специалисти и ще трае дълги години. Докато случаят с предлаганата законова промяна е пряко доказателство за вмирисаната инвестиционна среда у нас. Защото промяна се прави в средата на годината - нещо, което се смята за недопустимо при данъчното законодателство. И защото, освен това, е насочена срещу един-единствен продукт, предлаган от една компания.
Вероятно това би минало само като елемент от нечестна конкурентна борба, водена с помощта на управляващите, ако в последните седмици нямаше и други такива примери. Като отлагането на промените в закона за хазарта, с които да се ограничи рекламата му. Или закона за горивата, срещу който имаше сериозни протести и съпротива, но все пак, макар и с леки "облекчения", отива за второ четене в парламентарната зала. Или закона за автомобилната камара, който временно е спрян - до "изглаждане на противоречията".
В случая с бездимните цигари управляващите само за три дни три пъти смениха становището си. А
в аргументите има толкова противоречия и неясни увъртания,
че нещата започват да изглеждат гротескно.
Миналия вторник Менда Стоянова каза, че са подценили колко бързо може да нарасне потреблението на бездимни цигари. То вече достигало 1.4% от общото потребление и се очаквало да стигне 1.6% до края на годината. Така бюджетът губи, а с новите ставки ще влязат 15 милиона лева повече, сметна тя. Заради съпротива на част от патриотите срещу писането на закони на крак в сряда премиерът Борисов, макар и с гняв, нареди проектът да се оттегли. В четвъртък противоречията бяха изгладени и управляващите се ориентираха към вдигане на акциза до 50% от този на стандартните цигари. В изблик на популизъм лидерът на "Атака" Волен Сидеров дори каза, че парите могат да отидат за хората с увреждания. Всъщност
и сега 1% от акцизите върху алкохола и цигарите трябва да отива за профилактика
на тютюнопушенето и наркоманиите,
но този закон не се прилага. По данни на Института за пазарна икономика от акцизи върху тютюневите изделия през първите 5 месеца на тази година са постъпили рекордните 923 милиона лева. Очаква се до края на годината те да надхвърлят 2.5 милиарда лева, а с ДДС - 3 милиарда лева.
Бюджетът всъщност не губи нищо, тъй като законът, заедно с всички данъчни и акцизни ставки и приходите от тях, е приет още миналата година. В предлагания законопроект няма каквато и да било финансова обосновка. Няма данни какви биха били допълнителните постъпления за трите месеца до края на годината. Няма и аргумент защо не се изчака разработването на новия бюджет и едва тогава, със съответните сметки и аргументи, да се предлага изменение. Още повече че в момента облагането на бездимните цигари у нас е в рамките на средното за ЕС. Общ регламент за тях няма именно заради сравнително малкия брой на потребителите в съюза. Неговото евентуално разработване бе отложено за 2019 г.
Има и друго - при обсъждането на акциза за бездимните цигари точно преди година именно Менда Стоянова оспорва искането на производителите за по-бърза регламентация, твърдейки, че данъчни промени не може да се правят по средата на годината. Какво се е променило сега? Още повече че всички големи тютюневи производители готвят ускорено подобни свои изделия, за да отговорят на навлизането на продукта на "Филип Морис". По данни, изнесени от "Капитал", през май тази година пазарният дял на "Филип Морис" у нас се вдига с 2% спрямо май миналата година. Делът на БАТ спада с 2.7%. БАТ е концернът, който купи през миналата година марките на "Булгартабак", но част от тях все още се произвеждат в България.
Това не е първият тютюнев закон, насочен срещу конкретно изделие
През 2012 г. парламентът забрани продажбата на гилзи за цигари, които у нас се правеха само в приватизирания пловдивски завод "Юрий Гагарин". През 2015 г., след като заводът бе купен от "Булгартабак", забраната бе отменена. Интересно е каква ще е реакцията, когато на пазара се появят евентуалните нови марки бездимни цигари.
Има и друг парадокс. На фона на грижата за 15 или 30 милиона лева държавата ни плаща десетки милиони всяка година, за да субсидира производството на тютюн. От 2010 г. насам това не може да става с пари от европейските аграрни фондове, но България си извоюва право на национални доплащания - с идеята парите да отиват за пренасочване на производителите към други култури. Плащанията стават по порочна схема спрямо производството от референтен период отпреди десетина години. Тази година бяха платени 85 милиона лева. На заседанието на правителството при одобряването на парите Борисов казва, че това става благодарение на повече събраните приходи, след като преди това години наред е имало протести на тютюнопроизводителите. И получи специални благодарности от присъстващите производители. В някои години, впрочем, плащанията са прехвърляли и 100 милиона лева...
Е, тези дни премиерът се размечта България да стане и тютюнева република след предварителното споразумение Китай да купува от нас "тютюневи листа". Първо тръгна шокиращото число от 10 милиона тона, сведено до все пак постижимите 10 000 тона сух тютюн. У нас се произвеждат около 25 хиляди тона. За производство и износ на готов продукт не се говори.
Историята с акциза напомня на един друг закон - този за горивата, прокарван от депутата от "Обединени патриоти" Емил Димитров-Ревизоро. "Този закон е отвратителен и лобистки. Той е насочен към обслужването на няколко големи фирми, на първо място "Лукойл" и други такива, които са обсебили пазара", разгневи се вицепремиерът от "Обединени патриоти" Валери Симеонов. В него се предвиждаше фирмите, които търгуват, превозват или съхраняват горива, да имат значителен собствен капитал и да предоставят огромни гаранции. Това на практика би изхвърлило дребните играчи от пазара.
И в този случай аргументът бе за борба със сивата икономика и за подкрепа на приходите в бюджета
Сякаш напук, тъй като Министерството на финансите оспорваше проекта, депутатите от комисията за борба със сивата икономика решиха именно финансовият министър да води регистър на търговците с горива. Министерството на икономиката нямало капацитет. В крайния проект, след серия протести, гаранциите и изискванията за капитал са значително намалени. Но все още остава възможността да си изкараме наказателна процедура от ЕС, каквито бяха опасенията на финансистите. На заседание миналата седмица депутатите отхвърлиха настояването да се иска задължителната нотификация от Брюксел, едва след което законът да влезе в сила.
За сметка на това неотдавна бюджетната комисия на парламента, водена от Менда Стоянова, реши да иска процедура на нотификация от Европейската комисия за закона за хазарта. Промени в него бяха внесени от НФСБ, чийто лидер е вицепремиерът Валери Симеонов, и предвиждаха ограничения не само за пряката, но и за непряката реклама на хазартни игри. Мотивът за реалното отлагане на гледането на законопроекта с месеци е... настояване на финансовото министерство за нотификация.
Колкото до закона за автомобилната камара, той дори получи свое име - по името на шеф на голяма транспортна фирма, и предвиждаше държавните функции по лицензирането и контрола на всички транспортни фирми да преминат в единна браншова камара. Заради подозрения, че шепа големи фирми ще контролират конкурентите си, по нареждане на премиера бе изтеглен, за да се търси очевидно непостижимото съгласие. Само че при арогантността и бързата смяна на мненията на управляващи и депутати нищо чудно да стане набързо факт.
Това са само няколко примера, които показват до каква степен управлението е зависимо и податливо на лобистки интереси. Користно или просто от неразбиране, но така се подкопава окончателно и без това ниското доверие на инвеститорите, че в държавата има ред и се подкрепят иновациите. Данните за 50-процентен спад на чуждите инвестиции през тази година и за липсата на вложения в дялов капитал са достатъчно красноречиви.
