България няма да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие - т.нар. Истанбулска конвенция. Това ще е резултатът от произнасянето на Конституционния съд, който се очаква в петък - 27 юли, да гласува, че конвенцията противоречи на основния ни закон, научи "Сега" от източници от съда.
Решението ще бъде взето с гласовете на 8 конституционни съдии. Останалите четирима не са съгласни с тезата на мнозинството и ще пишат особени мнения. Според запознати в мотивите фигурира, че конвенцията не съответства на конституцията, че понятията в нея са неясни, а при евентуалната й ратификация те биха надделели над тези в българското законодателство. Така се погазвал принципът на правовата държава.
При обсъждането на делото, по което докладчик е някогашният депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов, са се изказали единствено хората, които подкрепят ратификацията на конвенцията, научи още "Сега". Заседанието е продължило едва час.
Международният договор, приет в Истанбул на 11 май 2011 г., е подписан от страната ни през април 2016 г. В сила е дори в консервативни страни като Турция, Полша и Албания. Не са я ратифицирали все още Армения, Чехия, Унгария, Ирландия, Литва, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Молдова, Словакия, Украйна и Великобритания. Русия и Азербайджан изобщо не са подписали конвенцията.
Тя създава цялостна правна рамка за защита на жените, момичетата и децата от всички форми на насилие, като дава и насоки проблематиката на половото равенство да се изучава в училище. Това у нас и в други балкански държави беше разчетено спекулативно. ВМРО веднага организира кампания, че се въвежда понятие "трети пол" и задължение на България да разреши еднополовите бракове. Това предизвика силно вълнение в част от обществото. Разцепи се дори кабинетът - осем министри бойкотираха конвенцията. Ябълката на раздора се оказа понятието "социален пол" (джендър), записано в българския вариант на конвенцията. В нея пише, че "пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".
Така от приоритет на европредседателството Истанбулската конвенция се превърна в горещ картоф. За да се отърве от него, Министерският съвет я оттегли от парламента, където я внесе през януари. БСП също твърдо се обяви против ратификацията на документа, с което предизвика силното възмущение на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Показателно беше и поведението на Висшия адвокатски съвет - той първо прие становище в подкрепа на конвенцията, а после, покрай общественото напрежение, го оттегли.
В крайна сметка казусът попадна в КС през февруари по искане на 75 депутати от ГЕРБ за тълкуване преди ратификацията. С искането ГЕРБ всъщност отложи въпроса за след европредседателството и се сдоби с възможност да се оправдае със съда защо документът няма да бъде ратифициран. Формално от партията пламенно защитиха ратификацията на конвенцията, като посочиха статистика, че от 15-годишна възраст една от всеки три жени е била жертва на физическо и/или сексуално насилие, а в България 38% от жените посочват, че са претърпели насилие от партньор. Дори в искането на ГЕРБ до КС пише:
"Не става дума за инструмент за оформяне възприятието на пола или за идеологии, нито се изисква от страните да разрешат еднополови бракове. Всъщност не се споменава никъде за правно признаване на еднополовите бракове - тази тема е извън обхвата на конвенцията. Според конвенцията нямаме задължение да осигурим правно признаване на третия пол. Тя не задължава страните да провеждат уроци в училищата за сексуалната ориентация или за половата идентичност. Понятието "трети пол" не се споменава в нея изрично, нито съдържа съществени или процесуални задължения по отношение на правния му статут". Въпреки това конституционните съдии са схванали конвенцията в обратния смисъл.
