"Прокурорът не може да казва на съдията как да мисли. В правовата държава съдията е независим и свободен да взема решения въз основа на закона, фактите и доказателствата по делото. Неговата роля е да прилага закона обективно и без външен натиск."
Играя си с изкуствения интелект и получавам този отговор, който не би трябвало да е изненада за никой естествен интелект. Но, уви, родната действителност изобщо не е такава. В последните дни се вихри скандал, след като съдия алармира, че е бил обект на проверка от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията заради свое решение. Случаят изправи на нокти съдии срещу прокурори. Първите видяха в действията на прокуратурата посягане срещу независимостта им, а прокурорите отвърнаха - че няма недосегаеми за закона и всеки може да бъде проверяван, разследван и обвинен. А някои политици
не се посвениха да си направят пиар
с темата.
Става дума за делото срещу Ивайло Цветков - Нойзи, хванат да шофира с немалко количество алкохол в кръвта и споразумял се за условна присъда. Проблемът идва от това, че съдията Мирослав Петров от Софийския районен съд отказва да приложи действащите разпоредби от Наказателния кодекс, регламентиращи, че автомобилът на Нойзи трябва да бъде отнет в полза на държавата. Според съдията в тази си част НК противоречи на Конституцията и на европейските норми. Затова той ги прилага пряко. И го прави по всички дела, не само срещу Нойзи.
Прокуратурата протестира това решение пред горната инстанция, но междувременно срещу съдията постъпва сигнал от неправителствена организация на близки на жертви по пътищата. Вместо да бъде отговорено, че предстои по акта на съдията да се произнесе горната инстанция, прокуратурата започва проверка, която се точи от септември м.г. до януари тази. Срещу съдията се включва и антикорупционната комисия.
Проверката се прави от небезизвестния Йордан Петров от Софийската градска прокуратурата, при когото някак си се концентрират много обществено значими дела. Той, например, се занимава и с мрежите на влияние на Мартин Божанов - Нотариуса, и с Петьо Петров - Еврото. Знаем докъде са тези сюжети... На 2 май 2023 г. прокурорът Петров беше в първите редици на демонстрацията пред Съдебната палата в София в подкрепа на Иван Гешев след взрива край колата му.
В крайна сметка Петров отказва да образува разследване по проверката срещу съдията, като приема, че "се касае за съдебна грешка, която се покрива от функционалния имунитет". Но от постановлението му лъхат ужасно
мракобесие и пристрастност,
като той стига до там, че критикува начина на мислене на съдията.
Съдията настоя Висшият съдебен съвет да реагира. Съветът насрочи обсъждане. Кворум за заседанието обаче нямаше и съдията нито беше изслушан, нито беше защитен. Междувременно всемогъщият Делян Пеевски се изказа, че трябва да бъде изслушано гражданското сдружение, подало сигнал срещу съдията и оценява исканията му като справедливи. И сдружението мигом е изслушано от съвета, макар и без кворум. На никого, не му прави впечатление, че Пеевски си прави грозен пиар на гърба на почернените родители. Нито на някого му прави впечатление, че когато БОЕЦ занесоха архива на Петьо Петров - Еврото във ВСС нито ги приеха, нито ги изслушаха. Но, да речем, че това е друга тема.
Да се върнем на прокурорското постановление. То трябва да се изучава в университета под рубриката "така не се прави", защото прекрачва не една червена линия.
"Мотивите на съдията показват определен стереотип на работа, а в случая и
грешен начин на мислене.
Забелязват се признаци на прекалено либерални виждания, които са изкривили преценката на съдията. След това е последвал опит личните разбирания за морал и справедливост да бъдат защитени и валидирани чрез неправилна интерпретация и позоваване на международни актове, на Конституцията и на съдебни решения. Вместо да "блесне" с познания и дълбочина на юридическата мисъл, обаче, се е стигнало до това, че законът не е бил приложен", пише прокурор Петров.
"Самото наличие на тези очевидно грешни мотиви на съдията и убеденият начин, по който той е изложил тезата си, вече е показател за грешен мисловен процес и склонност към залитане в неправилна посока."
"Касае се за съдия, склонен към различно мислене и търсене на сензация (изводимо както от изписването на проблемния акт, така и от други известни в публичното пространство негови актове – като този за главния инспектор на ИВСС)."
Това са само част от разсъжденията на прокурора. По принцип той може да критикува мотивите на съдията в протеста си пред горната инстанция. А не да го проверява заради тях.
Какво ни
казва в прав текст прокурорът - не харесвам либералите,
те мислят грешно. Което всъщност е пълна липса на безпристрастност. Прокурорът има право да харесва или да не харесва либералите, може дори да е най-върлият консерватор на света. Но няма право да го заявява по този начин, нито да го демонстрира в актовете си. Сега всеки негов "клиент" с открито либерални възгледи би могъл да му иска отвод. А прокурорът би трябвало сам да си направи отвод по дела, за които е ясно, че разследва либерали.
На всичкото отгоре прокурорът стига до заключението, че извършеното не е престъпление, но можело да е поведение, което уронва престижа на съдебната власт, т.е. е дисциплинарно нарушение.
Случаят със съдия Петров отива много отвъд конкретното дело за конфискуване на един автомобил. Това е показно как всеки съдия може да се превърне в обект на проверка, актовете му да бъдат оценявани от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията, да бъде подслушван, следен, контролиран. Достатъчен е един сигнал. А знаем, че
ако прокуратурата не получи сигнал, може и сама да си го фабрикува.
Самият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов разкри през юли 2023 г., прясно заел поста на уволнения Иван Гешев, че пресслужбата на главния прокурор Иван Гешев е използвана като машина за образуване на преписки срещу припознатите като врагове от него. Служителите от пресслужбата - общо 18 души, са писали сигнали от името на несъществуващи хора и по тях започвала проверка. Другият начин да започне проверка бил от пресцентъра да се пишат статии, които били изпращани до две определени медии, и след публикуването им, ставали повод прокуратурата да се самосезира. Тези трикове са обществена тайна. И нямаме основание да смятаме, че вече не се ползват.
На всичко отгоре, прокурор Петров явно прилага двоен аршин по сигналите. Съдията Петров разказа пред bTV как през 2023 г. сам той е пратил сигнал срещу столичния кмет, защото по дело, което е разглеждал, е попаднал на данни за евентуално престъпление. Сигналът му бил разпределен на прокурор Петров и само 3 дни по-късно той изобщо отказал проверка с мотива, че държавното обвинение не е длъжно да проверява всеки сигнал, защото това означавало да проверява задълбочено всяка грешка.
"По тази логика всяко забавяне на произнасяне на съдия (или пък грешно такова), ще е повод за започване на проверка или досъдебно производство срещу съдията. Очевидно не е обоснована намесата на прокуратурата за всяка една грешка, защото това би означавало неоснователен тормоз", е смятал тогава прокурорът.
По принцип обаче прокурорите много обичат проверките. Те са идеалното средство за тормоз. Нямат никаква процесуална стойност, могат да продължат безкрайно (нищо, че има някакви пожелателни срокове за приключването им).
Действията срещу съдия Петров са и перфектното размахване на пръст срещу всички съдии, които прокуратурата по някаква причина недолюбва.
Това не е скандал между съдия Петров и прокурор Петров. Случката реално засяга всеки от нас, защото всички би трябвало да имаме интерес, когато се стигне до съдебно дело, срещу нас да застане магистрат, който не се влияе от общественото мнение и прокурорските капризи.
