32% от българите не се тревожат от евентуална ЛГБТИ пропаганда в училищата у нас. Това показва национално представително проучване, проведено от "Галъп интернешънъл болкан" по поръчка на БНТ. То е проведено между 28 август и 5 септември 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
От социологическата агенция не забелязват нито остра тревожност, нито стабилно спокойствие сред обществото по отношение на потенциална пропаганда в училищата у нас. Българите са по-скоро разделени, а значими нива на несигурност, непознаване на проблема и липса на информация предпоставят възможност от поляризация, отбелязват оттам.
Обществото у нас е по-скоро разделено в опасенията си за наличие на пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища. 39.1% от българите в национално представително проучване споделят, че имат подобни притеснения. Близо една трета от респондентите (32.2%) обаче заявяват, че не се тревожат за такава пропаганда в училищата у нас. Още близо трийсет на сто (28.7%) пък отговарят, че изобщо не са чували или отричат дебатите около законодателните инициативи в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, насочен директно към нагласите към българските учители, затвърждава разделението по темата в обществото ни. 36.8% от анкетираните казват, че имат притеснения, че българските учители извършват пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация. 27.6% казват, че нямат подобни тревоги, а значителен дял от 35.6% споделят, че не са чували за такъв тип проблем.
Значителните дялове, свързани с колебание и незапознатост в отговорите и на двата въпроса, говорят за необходимост от по-широк обществен дебат сред всички обществени групи и заинтересовани страни, ако обществото ни иска да избегне превръщането на разделението в по-остра поляризация. Макар и нагласите, регистрирани в проучването, да не насочват все още към извода за нарушено доверие към училищата и учителите у нас, подобна опасност съществува, ако темата се превърне в център на предизборни кампании и политически PR, смятат от агенцията.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората между 30 и 65 г., където дяловете на опасения по темата достигат до около и над 40 на сто. Отговорите „притеснявам се“ намаляват като дял с възрастта, но и сред най-възрастните респонденти. Прави впечатление по-високия дял на мнителност и сред мъжете, жителите на столицата и големите градове, както и сред висшистите. Макар и не с голяма острота, открояват се и видими разлики в електоратите на различните партии, а очаквано по-притеснени са тези с консервативна насоченост.
