Над 2/3 от учениците роми в България отпадат преждевременно от училище. Това показва мониторингът на образованието и обучението на Европейската комисия за 2018 г. Докладът на ЕК все пак регистрира за първи път от 2011 г. насам намаление на процента на ранно отпадащите от образованието у нас на възраст между 16 и 24 г. През 2017 г. той е 12.7%, което е с 1.1% по-малко спрямо 2016 г. Преждевременното напускане на училище обаче се наблюдава особено много в селските райони - 27.9%, и сред ромите - цели 67%, показва изследването на ЕК, базирано на проучване от 2016 г. на Агенцията на ЕС за основните права.
Според проучването приобщаването на ромите в образованието продължава да бъде сериозно предизвикателство за страната ни. "Сред ромите се наблюдава по-висок риск от отпадане от училище, а също и по-малък брой деца от ромски произход ходят на детска градина. Сегрегацията в образованието продължава да бъде проблем, като приблизително 60% от учениците от ромски произход се обучават в образователни среди, в които всички или повечето ученици са роми", отбелязват европейските анализатори. Според тях в много от случаите в селските райони това се дължи на демографското развитие - има много малко или въобще няма деца от български етнически произход, а повечето училища в селските райони се посещават единствено от български деца от етнически ромски, турски или българомохамедански произход. В градските райони пък това е свързано с жилищната сегрегация или със сегрегацията в средните училища - т.нар. феномен "прелитане". "Сегрегацията в отделните класове или сгради e забранена по закон, но органите, отговорни за надзора и прилагането на правилата, са изправени пред предизвикателства. Освен това почти всички училища, в които преобладават учениците от ромски произход, са определени като "най-проблемните училища", пишат още експертите.
Сред негативните резултати от доклада на ЕК са и тези, свързани с образователните резултати на младежите ни. Проучването на PISA от 2015 г. вече показа, че около 40% от 15-годишните ни ученици, което е 2 пъти повече от средното за ЕС, не разполагат с минимални основни умения в областта на науката, четенето или математиката. Новите данни гласят, че едва 54% от българите между 16 и 24 г. разполагат с основни или над основните цифрови умения - отново значително под средната стойност за ЕС от 81.9%. Освен това социално-икономическата среда оказва сериозно влияние върху постиженията на учениците. "В България социалната сегрегация, изразяваща се в групирането на учениците в неравностойно положение в училищата с по-ниско качество, е засилена, и се оказва, че тя е основна движеща сила на разделението на уменията", посочват експертите. Те отбелязват, че у нас се изпълнява нова учебна програма, подкрепяща иновативното преподаване, както и че е увеличен броят на часовете по информационни и комуникационни технологии. "Въпреки че са приветствани, наскоро взетите мерки все още не отговарят на мащаба на предизвикателствата и на необходимостта да се гарантира, че образованието ще се превърне в двигател за високи умения и приобщаващ растеж", е изводът на специалистите.
Участието на възрастните българи в ученето през целия живот също продължава да бъде твърде ниско. У нас този процент е едва 2.3 на сто през 2017 г. при средна стойност за ЕС от 10.9%. Според проучването на образованието за възрастни участието на възрастните нашенци в обучение през 2016 г. е било 24.6%, което е значително под средното за ЕС от 45.1%.
ВЪПРОС НА ПАРИ
Разходите за образование в България са ниски през 2016 г. и са повлияни от цикъла на усвояване на средствата от ЕС, гласи още докладът. През 2016 г. размерът на разходите на сектор "Държавно управление" за образование е намалял в реално изражение с 9.1%, което е най-рязкото процентно спадане в ЕС. В резултат на това разходите за образование са намалели до 3.4 на сто от БВП спрямо 4 на сто през 2015 г. - значително под средната стойност за ЕС от 4.7%.
