"В момента всеки може да си забърка нещо в гаража и да го пусне на пазара като хранителна добавка. Ако някой внася съставки за такива продукти от трети страни, извън ЕС, тогава самата регулация у нас е съвсем слаба. В другите държави има съответни агенции, които тестват съставките на хранителните добавки не само за тежки метали", припомни Димитър Димитров, съпредседател на Биотехнологичен и здравен клъстер България.

Според него има добра европейска практика за хранителните добавки, която може да се приложи и у нас. В момента в България добавките се пускат на пазара след уведомление в агенцията по храните, в което производителят или вносителят декларира, че продуктът не съдържа опасни съставки.  

„Ние от Клъстера сме представителна извадка на бизнеса с биотехнологии у нас. Всички знаем, че има скъсване на връзката между науката и бизнеса. Нашата цел е да подкрепим информираността на хората, да скъсим разстоянието между учените с техните сложни открития, които да могат да достигнат до крайния потребител“, обясни Кристина Ескенази, председател на Клъстера.

"Много често не знаем какво си купуваме, а в същото време хранителните добавки се рекламират широко. Липсва публичен регистър. Когато си купя такъв продукт, нямам информация кой и как е проверил съставките в него. Няма валидиране на производството. У нас има разлика между контрола и регулацията на българските производители и на чуждите. Със сигурност трябва да се знае какъв е съставът и дали тези добавки не са опасни“, заяви Ескенази.