Напрежението около промените в Закона за вероизповеданията, засягащи финансирането на религиозните организации у нас и противодействието на верския екстремизъм, се изостри дотолкова, че наложи личната намеса на премиера Бойко Борисов. Вчера той проведе спешна среща с представители на Св. синод, след като получи покана от патриарх Неофит. На срещата Борисов е уверил духовниците, че няма намерение да контролира или отнема техните приходи, и се е ангажирал законодателните поправки да бъдат преработени в диалог с църквата. Той цитира и текст от проектозакона, според който заплатите на свещенослужителите ще се приравнят с тези на учителите. Т.е. от догодина те ще получават 1300 лв. колкото се очаква да стане заплащането на учителите. Това ще струва 15 млн. лв. на бюджета.
Инициативата за промени в закона дойде от президента Румен Радев. През май тази година проекти внесоха последователно ГЕРБ, БСП и ДПС, от една страна, и ВМРО, от друга. Първият проект предвижда държавна субсидия да получават само вероизповедания, към които принадлежи поне 1% от населението (с таван от 15 млн. лв.), забранява на духовниците да се плаща с пари от чужбина и позволява само български граждани да бъдат свещенослужители. А „воеводите“ настояха да се засилят контролните функции на правителствената дирекция "Вероизповедания", проповедите да се водят само на български език, училите в чужбина духовници да служат само след одобрението на образователното министерство, религиозните организации да се финансират от български източници.
На разговора вчера Борисов доведе със себе си и политици от ВМРО и ДПС. Липсваха обаче представители на БСП, откъдето се оплакаха, че са научили от медиите. След срещата премиерът се зарече, че между първо и второ четене ще се събере работна група от експерти, за да „отрегулираме всичко, което сме се разбрали, за да може на второ четене да се приеме закон, който да бъде приемлив“. Той беше категоричен, че държавата ще иска вероизповеданията да се отчитат само за парите, които им е предоставила, но не и за собствените им приходи. „Никой никога не е мислил и не мисли техните доходи, които си получават от дарения, продажба на свещи и т.н., някой да им ги взема, събира и проверява. Това, което държавата дава целево, по еврофондове или от бюджета, разбира се, че ние ще му държим контрол и те нямат против“, увери Борисов. Той даде да се разбере, че смята подкрепения от партията му законопроект за добър. Проблемът е, че свещениците от години не плащат социални и здравни осигуровки. Проверките на НАП и Инспекцията по труда са спорадични.
На заседанието на парламентарната комисия по вероизповедания, която вчера обсъди и прие двата законопроекта на първо четене, обаче стана ясно, че църквата не одобрява дори това, което Борисов счита за достойнство на законодателните промени. Присъстващите митрополити обясниха, че са абсолютно против контрола върху финансите на вероизповеданията, нарушаването на анонимността на получаваните от тях дарения и определения таван върху размера на държавната субсидия. Православната църква не приема да се увеличават правомощията на Дирекция „Вероизповедания“, смята за юридически неиздържано понятието „религиозен екстремизъм“ и дори не признава, че държавата има право да определя какви заплати да получават свещенослужителите. С Борисов духовниците са съгласни единствено по въпроса, че трябва да има съвместна работна група, която да се занимае със спорните въпроси в законопроектите.
ОТПОР
Позицията на църквата се оказа почти напълно споделена от представителите на останалите вероизповедания, които изтъкнаха и свои специфични грижи. Мюсюлманите се оплакаха, че има промени по отношение на религиозното обучение, които ще доведат до закриването на единственото им висше учебно заведение - Висшия ислямски институт. Католиците посочиха, че имат над 100 чуждестранни свещенослужители, и напомниха, че нямат учебни заведения в страната и затова всичките им духовници са със западни дипломи. А протестантите напълно отрекоха критерия за държавна субсидия - 1% от населението, с аргумента, че последното преброяване е било преди седем години, а преброителите се отнесли небрежно към показателя „религиозна принадлежност“. Йордан Цонев от ДПС обясни, че единствено православното и мюсюлманското изповедание ще получават държавно финансиране според новия критерий, а останалите ще взимат субсидия по досегашния ред - чрез Закона за държавния бюджет. Той увери, че проповедниците от чужбина ще бъдат на уведомителен режим, а не на разрешителен, както се говореше в началото. Както и че собствените приходи на изповеданията няма да подлежат на държавна проверка.
