След по-малко от пет месеца работа Законът за личната помощ отново предизвика протести и напрежение сред хората с увреждания. Този път пред сградата на социалното министерство излязоха не майките от инициативата "Системата ни убива", а самите хора с увреждания. В центъра на тяхното недоволство е индивидуалната оценка на потребностите за лична помощ, която ги прави затворници в домовете им.

Протестиращите подчертават, че дори 168 часа месечна чужда помощ не са достатъчни, защото най-тежките случаи от тях имат нужда от денонощна грижа. Протестиращите, организирани от Центъра за независим живот, настояват за адекватен закон за личната помощ, който не слага ограничения на часовете, а работната заплата на личните асистенти е поне две минимални работни заплати.

"Според самооценката ми трябва да ми дадат около 109 часа чужда помощ, но и 168 часа да ми дадат, все тая. Аз живея 30 дни в месеца и имам нужда от 12 часа личен асистент, а не по осем, както предвижда в оптималния вариант законът. Пак ще съм зависим от родителите ми, които са вече в напреднала възраст. Имам сестра, но тя работи срещу 800 лева месечна заплата и също не може да ми стане личен асистент, тъй като ще трябва да получава минималната работна заплата. Абсурдно е!", казва Митко Николов, които все още не е подал заявлението си за лична помощ и се надява, че дефектите на закона ще бъдат поправени.

До 8 май са подадени 30 754 заявления за оценка на потребностите, като от тях само 926 са за определяне на часовете за лична помощ, останалите са за различни права като медицински изделия, помощни средства, целева помощ... От тези 926 лица, поискали личен асистент, децата са едва 62. До момента социалните работници са посетили домовете на 214 от тях и са изготвили индивидуалните им оценки, обясни на брифинг социалният министър Бисер Петков. Той подчерта, че социалното министерство не е вносител на текстовете на Закона за личната помощ, а е само изпълнител. Законът на майките, както стана известен нормативният акт, беше приет в края на миналата година след бурни дебати и дълги протести, в които различните групи на хора с увреждания се разделиха на противоположни мнения. Майките имаха подкрепата на омбудсмана Мая Манолова. Виждането ни беше личната помощ да бъде регламентирана като част от Закона за хората с увреждания, напомни Петков, който дори опита да подаде оставка заради невъзможността да се постигне съгласие по въпроса.

Все пак министърът се ангажира до средата на следващата година да се направят анализ и оценка на въздействието на този закон и ако има пробойни в него, ще се предложат необходимите промени. Все още е твърде рано да се коментират възможните му дефекти, коментира той.

ПАТРОНАЖ

В подкрепа на хората, нуждаещи се от чужда помощ, тези дни тръгва и един съвсем нов проект, който според очакванията ще подпомогне около 17 хил. възрастни и болни хора. Над 120 общини са подали проекти по процедурата "Патронажна грижа", от тях 80 са одобрени. Като начало програмата ще стартира в 15 общини,  кандидатствали първи с проектите си. Предвижда се екипи да обикалят домовете на прикованите на легло възрастни самотници над 65-годишна възраст и в рамките на 2 часа да им оказват всякаква помощ - ще готвят, ще чистят и ще им пазаруват, ще им слагат инжекции, ще сменят превръзки и ще разговарят с хората, откъснати от социалния живот. Освен социални работници в екипите ще има и психолози и медицински сестри.

Въпреки че проектът за патронажната грижа не предоставя лични и социални асистенти, много общини разчитат, че с негова помощ ще помогнат на върволицата от хора, чакащи чужда помощ. За малките населени места със застаряващо население и без разкрити социални услуги безплатните медицински грижи в домашна среда в рамките на новата услуга са единствената алтернативна грижа. Финансирането е различно, като най-голяма сума ще получи Варна - около 1.1 млн. лв. за  495 обгрижвани лица. Общият бюджет на схемата е 45.7 млн. лв., а за всяко включено в патронажа лице годишният разход по програмата е в размер на 2016 лв.