От всички формации, взели участие в последните парламентарни избори, 13 са публикували данни за получени дарения. Това става ясно от данните, анализирани от Института за развитие на публичната среда и публикувани в платформата ''Отворен парламент''.
Партиите са обявили 265 парични дарения на обща стойност 500 743 лв. Данните показват, че най-голям брой са даренията до 1 000 лв. – те са 176 на брой. Най-много средства са привлечени от Има такъв народ, които са събрали 266 150 лв., следвани от ПП – ДБ с 59 078 лв и БСП за България, които са привлекли 55 495 лв. дарения. Непаричните дарения са 5 и възлизат на 9 562 лв.
Интересно е, че кандидатите за Народно събрание са дарили за своите кампании много повече средства, отколкото техните симпатизанти. Кандидатите от 14 формации са отделили 845 820 лв. в кампанията , от които 457 550 лв. са парични. Почти 64 % от всички непарични средства на кандидатите (или 249 031 лв.) пък са на представители от Център – коалицията образувана от Васил Божков. Голямата част от средствата на формацията (или 218 хил.лв.) са от кандидат-депутата Павел Стоименов – един от земеделските производители, които участваха във временната парламентарна комисия, начело с Мая Манолова през 2021г.. Тя трябваше да разследва случаи на злоупотреби с публични средства.
Дарения в кампанията за Европейски парламент
В месеца на кампанията партиите сякаш не се надпреварваха, за да привлекат избирателите и да разпространят посланията си. Вместо това често в публичното пространство се обсъждаше дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно кампанията за Европейски парламент (ЕП), която водиха формациите, в голяма степен остана на заден план.
Ако съдим от стойността на привлечените дарения за кампанията за евроизборите, то интересът на дарителите към нея също е бил минимален. От регистрираните за участие в кампанията за Европейски парламент формации само 4 са успели да привлекат дарения от физически лица. В публичния регистър са обявени 39 парични дарения на обща стойност 69 176 лв. Непарични дарения не са направени.
Най-много средства са получили от Има такъв народ – 56 хил.лв. Прави впечатление, че всички техни дарения са в размер на 2 хил.лв. На второ място по набрани дарения от физически лица в кампанията за ЕП са от Левицата – 6 654 лв., Солидарна България – 5 250 лв. и ПП-ДБ – 1 272 лв.
В сравнение с физическите лица, кандидатите в кампанията за ЕП са отделил над 2 пъти повече средства или 153 538 лв. Парични от тях са в размер на 30 050 лв., а непаричните са – 123 488 лв., като са набрани от кандидатите на 7 формации. Най-много средства са отделили кандидатите на Продължаваме промяната – Демократична България (74 452 лв.), ГЕРБ – СДС (25 210 лв.) и БСП за България (23 827 лв). Впечатление правят сумите на кандидатът Даниел Лорер от ПП-ДБ, който е отделил почти 67 000 лв. за кампанията си, както и Николай Рашков от ГЕРБ-СДС, който е разходвал цялата сума от малко над 25 000 лв., за да промотира кандидатурата си. Нито един от тях обаче не стана представител в Европейския парламент.
Както Институтът за развитие на публичната среда отбелязва в предходни публикации, понякога формациите набират дарения за конкретна предизборна кампания още преди старта ѝ или пък след изборния ден. Тази практика се наблюдава и в данните от изборите на 9-ти юни като, в допълнение, за част от дарения изобщо не е посочена датата, на която е внесена сумата. Предвид така описаното ясно се вижда необходимостта от разписване на конкретни срокове за фондонабиране. Те би следвало да съвпадат със самата предизборна кампания. Допустимо е набирането на дарения да започва в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната формация за участие в изборите. Ако пък самото дарение е целево и дарителите очакват средствата да се разходват за финансиране на кампанията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и краят на предизборната надпревара или самият изборен ден.
При деклариране на сума, надвишаваща минималната работна заплата, дарителите следва да представят публично: произхода на средствата; период, в който са придобити; данни за работодател при доходи от трудова дейност; наименование и БУЛСТАТ на юридическо лице при доходи от дивиденти. Пропуск в предвидените от Изборния кодекс източници на информация за доходите на дарителите обаче е проследяването на данни за доходи от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също изтъква този факт в своите одитни доклади, изготвени след всеки вид избори.
ИРПС от години работи по темата за партийното финансиране и неговото отчитане у нас. Екипът ни ще проследи и партийните отчети за кампанията, когато те бъдат публикувани. По този начин ще можем да оценим пълната картина по отношение ролята на даренията във финансирането на предизборната кампания 2 в 1 от 9-ти юни.
