Фамозна новина се промъкна тия дни в информационното пространство - депутатът и бивш съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев основа "клуб на политици, бизнесмени и експерти", които ще предлагат управленски решения, без да са партия - щяло да "се види" да има ли. На сбирката присъстваха членове или гравитиращи към ПП-ДБ електрони, министри. Като изключим суетата и малката значимост, случката препраща към една голяма тема - за смисъла на партиите у нас и провала на партийното строителство. Например: защо им е на тия хора клуб за предлагане на управленски решения, след като тъй и тъй управляват държавата?!
Обясненията за партийната криза са много, но превръщането на партиите в лични проекти е основният. Партиите у нас не са общност на хора с хуманни цели (с малки изключения), а бизнес съдружия за власт и пари. Няма ли ги властта и
парите като лична перспектива, няма АД-та
Обещае ли ги някой - създават се. Изпадне ли някой от играта, гледа с тях да примамва сподвижници (вероятните мотиви и на Панев, останал в безтегловност в "Зелено движение"). Тия "ценности" спояват и лоялността. Пак тази седмица Кирил Петков се оплака, че не останаха хора в България, на които да се разчита за отговорни постове. Прав е - когато властта и парите са спойката, доверието престава да е състоянието, което трябва да е. Сега например "човешкият материал", на който Петков се надява, правилно се ориентира към килимчето на Борисов или Пеевски, вместо неговото.
"Няма хора", разбира се, е стар рефрен. Той означава: няма кадърни и тъй честни кадри, на които честността не изключва "наши" услуги - пък и да си мълчат. Едно време се правеха партии, след тях национални движения, после граждански, сега явно е ред на "клубовете" - и винаги същността е власт, пари, услуги - консумирането им (по-големите формации), или пък посредничество при осигуряването им (по-малки формации). Обикновено, когато някой участник престане да може да осъществява въпросните дейности, се появява... нова структура с още по-оригинално име.
В настоящата ситуация обаче има един специфичен момент. Покрай "Продължаваме промяната" (ПП) в не малко българи се бе появила надежда, че този път наистина се задава нещо ново и в партийния живот. Но дискредитирането след съюза с Борисов и Пеевски, свидетелствата за корупция (все още начеващи), обезсмислиха мечтата.
Провали се поредната нова партия,
на която редовите хора дадоха доверието си. Нещата бяха подпомогнати и от самото партийно строителство на ПП, което бе за чудо и приказ. Но те не са уникални.
ГЕРБ бе създадена и съществува като лидерска. След като загуби пълната власт в страната (2021 г.), тя също се разпадна на клубове (не е свободолюбива като "градската десница", затова са неофициални). Дезинтеграцията се засили след загубите на местния вот. Много се говори за успеха на ГЕРБ да задържи трайно корпус от поне 500 000 избиратели. Успехът е факт. Но един голям въпрос постоянно виси със страшна сила над нея - може ли ГЕРБ да съществува без Бойко Борисов. Партия, дори теоретично на която
бъдещето е свързано с един човек,
няма как да е сбор от хора за общото добро - шишарка е, едва удържаща на земното притегляне.
Някога БСП не бе такава партия. Вече е. Интригата е кога точно госпожа лидерката ще свлече стогодишната госпожа под четирите процента.
И "Възраждане" е лидерска партия.
ИТН - диванно-лидерска.
За ДПС дори Ахмед Доган признава, че се е превърнала в "корпоративна, платена". Каза го без да спомене Пеевски в негативен план. Обратно - предложи го позитивно за ко-лидер.
ПП не се появи като общност от хора, събрани от идеи. Същинският генезис е неясен (с времето ще се разбере), но видното е достатъчно. Това са
бизнес връзки и приятелства, пренесени в политиката -
между Кирил Петков и Асен Василев, съответно с Даниел Лорер, Лена Бориславова, Николай Денков и т.н. като клонки на двата клона в родословното дърво. Надолу по вертикала е същото. Във Варна например настанени на общински и/или партийни постове край кмета Благомир Коцев са семейният му адвокат, роднина, приятел, пак адвокат... "Нема 'ора в тая демографска криза", очевидно! Но ако изоставим иронията и влезем в обувките на Коцев, ще видим, че той няма избор - след като първо бе създадена партията, а после политическата общност (незавършил процес), на кого може да има доверие той, освен на аверчетата от живота? Тъй става, когато партиите
не се създават отдолу нагоре, а отгоре надолу
Пък и спешно.
Ами "Да, България"? Струва си да бъде коментирана не повече от ДСБ - секти, функционаращи успешно само в рамките на няколко коалиции едновременно - малка жълтопаветна коалиция (ДБ), по-голяма жълтопаветна (ПП-ДБ), сглобка (ПП-ДБ - ГЕРБ), сглобка плюс един пресен евроатлантик (Пеевски).
Незнайно защо, но и ГЕРБ живее в подобно състояние. ГЕРБ-СДС?! Що доживеем ли деня, в който Борисов да обясни защо му е нужно СДС?
Забележителното в цялата ситуация е, че една от споменатите партиите е нова (ПП), три са сравнително нови (ИТН, "Да, България", "Възраждане"), една стара (ДПС), една прастара (БСП), две нейде в средата (ГЕРБ, ДСБ). Тоест новото преобладава. Дето се вика, промяна имаме в партиите като цяло и техния живот. Пак промяна претендираха да бъдат непрекъснато изгряващи и залязващи формации, увлекли не малко хора (НДСВ, АБВ, ББЦ, "Атака"...). След всичко това следва общ извод за партийния ни живот - живеем в постоянна промяна,
която е старото положение, само че под формата на промяна
Смеят му се на Божинката, но най-добре ги формулира нещата.
На финала винаги е големият въпрос: Какво да се прави? Закони ли да променяме, да се молим на Запада да ни оправи ли (щото е цъфнал и вързал, де), нещо трето ли?... Отговор никой не може да даде. Мен ако питате, без да сме империя, нещата са като на финала на Римската - неспасяеми. Нямам предвид, че ще се затрием като държава. А че все тъй ще я караме - нещо "ново" идва, хората се подлъгват, то се дискредитира, пак идва "ново", пак се подлъгват... Конкретно някой някъде в момента умува как да се измисли ново ПП. Рано е за пореден проект, но пък е неизбежно.
Кофти прогноза е всичко това, но как да е друга при досегашния опит?
