Задължителните квоти за хора с увреждания няма да решат ефективно проблема със заетостта на хората с трайно намалена работоспособност. В Закона за хората с увреждания и правилника за прилагането са заложени редица проблеми, които спъват бизнеса да изпълнява задълженията си. Това заяви пред БНР Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара. Преди месец работодателските организации уведомиха социалното министерство за проблемите, с които се сблъскват фирмите при изпълнение на вменените им задължения за наемане на хора с трайни увреждания, но реакция не последва.

Съгласно новия закон за хората с увреждания предприятията с 50 до 99 служители трябва да имат поне един служител с трайно увреждане извън позициите, отредени за трудоустрояване. За фирмите със 100 и повече служители квотата е 2% от работните места. В същото време средногодишно с посредничеството на бюрата по труда работни места намират едва около 6 хил. лица с увреждания. Ако мястото остане празно, работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата. Дори в такъв случай обаче вноската не отменя задължението за наемане на хора с трайни увреждания, пише в правилника за прилагане на закона.

Голяма част от задължените от закона фирми развиват дейност в малки населени места и отдалечени от столицата общини, където квотните задължения са много трудно изпълними, коментира Бранков. В тях може да няма хора с увреждания, чието заболяване позволява работа в конкретната среда или пък наличните да не искат да приемат работа точно в тоя сектор, но това няма непременно да освободи работодателя от задължението. Това е възможно само в два случая - при наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания, или при липса на хора с трайни увреждания, насочени от бюрата по труда и трудовите посредници. За да докаже първото, работодателят ще трябва да пише обосновка, която след това обстойно да бъде проверена от инспекцията по труда. При втората хипотеза няма яснота остава ли задължението за работодателя, ако насоченият служител не пожелае предложената работа.

Дори когато вече са наели хора с ТЕЛК решения, работодателите често не са наясно с това обстоятелство, посочи още Бранков. Бизнесът няма достъп до регистрите на ТЕЛК, а много хора не декларират увреждането си при кандидатстване за работа, за да не бъдат дискриминирани. БСК предлага да се въведе код за всичките над 3500 населени места в страната, включително и най-малките, за да може да се следи заетостта на хората с увреждания.

КОНТРОЛ

Вчера изтече крайният срок, в който работодателите трябва да уведомят Агенцията по заетостта, че искат да ползват посредничеството й, ако все още не са изпълнили квотата си за наемане на хора с трайни увреждания. За фирмите, потърсили агенцията, е предвиден гратисен тримесечен период, в който ще трябва да пригодят работните места за новите си служители. Останалите предприятия вече трябва да са направили това, а от вчера инспекцията по труда проверява как се изпълняват новите задължения. Неясно защо инспекцията е натоварена и да събира компенсационните вноски по своя сметка, въпреки че парите ще се управляват от агенцията за хора с увреждания. Средствата трябва да се използват за финансиране на дейности в подкрепа на работодателите за осигуряване на заетост за хората с трайни увреждания по Националната програма за заетост на хора с увреждания и в случая инспекцията по труда се явява ненужен посредник.