Както се очакваше, работодателите се сблъскват с редица недомислици покрай новите си отговорности да наемат хора с увреждания. Българската стопанска камара изпрати в края на миналата седмица писмо до социалния министър Бисер Петков, в което излага 9 проблема, посочени от представители на основни сектори на индустрията при прилагането на влезлия наскоро в сила закон за хората с увреждания.

Както "Сега" писа, всяка фирма с 50 и повече служители вече е длъжна да има назначен поне един човек с увреждане извън работните места, отредени за трудоустрояване. За работодатели със 100 и повече служители задължителната квота е 2% от средносписъчния състав. Ако не изпълнят това си задължение, фирмите дължат ежемесечно компенсационна, вноска в размер на 30% от минималната заплата за незаето място.

Според препатили работодатели тези изисквания са трудни за изпълнение. Сега например те нямат достъп до информация за наетите по трудов договор служители с трайни увреждания, тъй като няма нормативна уредба, по която могат да изискват такава информация и от лицето, и от държавните органи, а и от постъпващите на работа, посочват от БСК. Оттам настояват да се пристъпи към незабавна интеграция на регистрите за сключените трудови договори, осигурените лица и за издадените решения на експертни лекарски комисии. Следва да бъде осигурен и регламентиран достъп до необходимите данни за работодателите при изразено съгласие на работник или кандидат за заемане на съответната длъжност, допълват от камарата.

В закона има и друг дефицит - няма регламент как се определя дали съответното предприятие има специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания, смятат от БСК.

Бизнесът няма изход и ако не може да попълни квотата си по независещи от фирмата причини - ако например от бюрото по труда са изпратили лице, което не желае да работи там или пък такъв кандидат въобще липсва. В такива случаи БСК иска работодателят да бъде освободен от това си задължение до насочване и назначаване на нови кандидати. Сега в правилника за приложение на закона пише само, че в срок от 3 месеца от започването на процедурата работодателят следва да назначи на работа човек с трайно увреждане.

БСК напомня и за друг проблем - квотите вървяха с обещанието да отпадне специалната закрила на служители с увреждания от уволнение като жест към бизнеса, а и защото самите организации на хора с увреждания често настояват за това. Така работодателят е с вързани ръце, ако има такъв служител, но той не желае да разкрие тези обстоятелства.

Организацията припомня и още едно свое искане, останало нечуто при дебатите по правилника - размерът на доставките на стоки и услуги от специализирани предприятия на хора с увреждания, чрез които една фирма може да се освободи от квота за такива служители, е твърде висок. Той беше определен на две минимални заплати, докато бизнесът настоява да е в рамките на една.

СМЕТКИ

"Следва да се отчете обстоятелството, че заетостта (под 2000 души) и общата продукция на тези предприятия са изключително ниски като стойност спрямо потенциалното търсене от страна на задължените над 5500 предприятия с персонал над 50 души и обща заетост от над 1 млн. души. Осигуряването на общи доставки при сегашните прагове (две МРЗ месечно) предполага наличието на възможности за доставка на стоки и услуги от над 269 млн. лв. при допускане за максимален обхват на този тип алтернативни мерки. Това надхвърля десетократно сегашните капацитети на специализираните предприятия за хора с увреждания", изчисляват от БСК.