Без нито един глас "против" парламентарната правна комисия прие на първо четене законопроекта на ГЕРБ и "Обединени патриоти" за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се обособява фигурата на прокурор, който ще разследва главния прокурор при нужда. 12 от депутатите гласуваха "за", а 9 се въздържаха.

В заседанието, което продължи около час и половина, участва зам.-главният прокурор Красимира Филипова, която изрази становището на държавното обвинение, че няма никаква нужда от създаване на нова длъжност, която да разследва шефа на структурата. "Главният прокурор не може да се позовава и ползва с привилегии, които могат да се извадят от неговото обществено положение, тъй като по Конституция той има равни права с останалите български граждани", аргументира се Филипова. И уточни, че "през годините са постъпвали множество сигнали срещу главния прокурор и по тях прокуратурата работи по същия начин, по който се работи и по други преписки". През юли съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов сезира прокуратурата срещу шефа ѝ Иван Гешев и поиска той да бъде разследван, че ползва СРС-та за пропаганда. И досега обаче не е известно по този сигнал да има произнасяне.

Хр. Иванов: Гешев да бъде разследван, че ползва СРС-та за пропаганда

Ден след като Конституционният съд се произнесе, че всеки прокурор има независимост от главния и може спокойно да го разследва, съпредседателят на "Демократична България" внесе сигнал срещу Иван Гешев в Софийската градска прокуратура.

24 Юли 2020

Законодателното предложение на управляващите към момента гласи, че новата фигура, която ще разследва главния прокурор, ще е с мандат 7 години, ще се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия. Освен това актовете му да не подлежат на вътрешен инстанционен контрол. Министерството на правосъдието изцяло подкрепи законопроекта с мотива, че по този начин се изпълняват препоръките на делото "Колеви срещу България", което преди повече от 10 години постави въпроса за недосегаемостта на главния прокурор. "Ще се допринесе за въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор, при спазване на препоръките на Европейския съд по правата на човека", пише в становището на МП.

Критично за законопроекта се изказа депутатът Филип Попов от БСП. Според него тези идеи на вносителите не отговарят на основните въпроси, които битуват в обществото, а голяма част от тях могат да се окажат противоконституционни. "Трябва да има контрол върху актовете, а не върху хората", заключи той. Неговият колега Тодор Байчев се присъедини към тезата му, като допълни, че идеята кандидатите за разследващ на главния прокурор да се предлагат от минимум шестима членове на прокурорската колегия, означава, че може да има само един претендент за длъжността, тъй като колегията е от 11 души. "Затова считам, че законопроектът не е достатъчно ефективен", коментира Байчев.

Независимият депутат Явор Нотев също не хареса законопроекта, но с други аргументи. Според него създаването на такава нова фигура, която той определи като "супервайзър" на главния прокурор, ще създаде омагьосан кръг, тъй като и той може да бъде обвинен в пасивност. След което парламентът ще трябва да обособи пък разследващ прокурор, който разследва, този който разследва главния прокурор.

"В момента главният прокурор изпълнява мисия в рамките на своя мандат и ние, ако не се доверим, то тогава сме загубени. Не искам тези думи да се схванат като елементарна защита на изпълняващия в момента тази длъжност", обясни Нотев. По негови думи няма как хората, които изпълняват такава висока длъжност, като ръководител на държавното обвинение, да бъдат подозирани в зла умисъл или некомпетентност. 

Колегата му от ОП Христиан Митев пък пламенно подкрепи законопроекта, като накрая заключи, че дори самата Венецианска комисия да внесе собствени предложения, пак ще има критици.

Най-остро се изказа Крум Зарков от БСП, който окачестви законодателното предложение като абсурдно и си хареса определението "супервайзър" за новата длъжност. "В България когато не искаш и не можеш да реформираш една институция, създаваш друга", категоричен бе той. По думите му въпросът за независимостта, отчетността и възможността за разследване на главния прокурор е много по-широк от това кой да го разследва.

Той зададе и няколко въпроса на управляващите, които останаха без отговор: Дали този законопроект не е тупане на топката и кога се очаква да бъде приет? Този нов разследващ прокурор сам ли ще разследва главния прокурор, или ще има екип. Какво ще работи през останалото време, когато няма сигнали? Накрая Зарков поиска пример с друга държава, в която същетвува такава фигура.

Красимир Ципов от ГЕРБ побърза да му опонира, че от критиците на законопроекта "чуваме единствено общи заучени политически фрази, в които няма никаква конкретика". Той изтъкна, че вносителите се вслушват в обществения дебат и ще предложат всеки прокурор да може да се кандидатира за разследващ на главния, а не както е заложено в момента в предложението той да се предлагат от прокурорската колегия.

По-рано днес представляващият ВСС Боян Магдалинчев изрази мнение, че този нова длъжност може да бъде заета от действащ прокурор. "При наличието на данни за извършено престъпление от страна на главния прокурор, Пленумът на Висшия съдебен съвет може да започне процедура по избор на разследващ прокурор за конкретния случай", коментира той пред БНР.

КС: Главният прокурор не командва подчинения си, който го разследва

Главният прокурор не осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху подчинения си, който го разследва. Така единодушно Конституционният съд отговори на питането на правителството да тълкува чл. ал.

23 Юли 2020