Главният прокурор не осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху подчинения си, който го разследва. Така единодушно Конституционният съд отговори на питането на правителството да тълкува чл. 126, ал. 2 от основния закон, който казва, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Според КС тук не влизат случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.
Тъй като от решението излиза, че всеки прокурор може да разследва главния съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов обяви пред bTV, че утре ще изпрати сигнал с описани конкретни нарушения от Гешев до всеки български прокурор.
Принципът на правовата включва и изискването, че тези, които ще следят за спазване на законността, при упражняване на техните правомощия сами трябва да спазват законността, пише в решението на КС. Надзорът и методическото ръководство на главния прокурор трябва да са съобразени с функционалната независимост, предоставена на прокурорите от закона. Всеки прокурор сам решава, на базата на вътрешното си убеждение и доказателствата има ли извършено престъпно деяние и дали то е извършено от обвиняемия, пише още КС. И допълва: "Конституционно недопустимо е правомощия, дадени на главния прокурор за защита на обществения интерес, да се използват в негов собствен интерес".
В решението е отделено внимание и на принципа, че никой не може да бъде съдия сам на себе си.
Конституционният съд на практика обяви, че подчиненият прокурор има функционална независимост, докато разследва шефа си. На теория това звучи добре, но едва ли може да се постигне на практика. В прокуратурата няма никакви съпротивителни сили, а прокурорите като един и като по команда скачат да защитават шефа си. Освен това кариерното развитие на всеки от тях пряко зависи от волята на главния прокурор, който дирижира Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, където се вземат решенията за повишения и наказания в държавното обвинение.
Казусът стигна до КС след питане на Министерския съвет, който поиска тълкуване на разпоредби от конституцията, свързани с главния прокурор. Правителството внесе проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, след поредното настояване на Венецианската комисия за създаването на т.нар. независим прокурор, който да разследва шефа на държавното обвинение. Безконтролността на главния прокурор е проблем, посочен на България от Съда в Страсбург още през 2009 г. с решението по делото "Колеви срещу България". Властите обаче и досега не го решават, а главният прокурор Иван Гешев изобщо отрича съществуването му.
Правителството попита: "Общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 от конституцията, включват ли случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип "никой не може да съди себе си" (nemo judex in causa sua), който е елемент на правовата държава?"
Според правителствения проект шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура, т.е. подчинен на главния прокурор, разследва началника на държавното обвинение.
На днешното си видеоконферетно заседание КС отхвърли искането на президента Румен Радев да бъдат обявени за противоконституционни текстове от Закона за здравето, свързани с обявяването на извънредна епидемична обстановка. Трима съдии са подписали с особено мнение - Георги Ангелов, Таня Райковска и Атанас Семов.
Държавният глава оспорваше това, че извънредна епидимична обстановка се обявява от Министерския съвет, а не от парламента, че в закона липсва пределен срок за продължителността й, формалните критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората и непропорционалното ограничаване на техните права.
За разлика от извънредното положение няма преразпределяне и разместване на функции на държавните органи, а се урежда особен режим на взаимодействие и координация на органите на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление по повод на "извънредна епидемична обстановка", обявена при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Целта е защита и опазване живота и здравето на гражданите, пише в решението си КС. И прави паралел с процедурата по обявяване на бедствено положение.
