Прокуратурата е осъдена да плати общо над 400 000 лева обезщетения на фирма "Кепитъл Лизинг" АД, която преди 11 години стана жертва на шумната акция "Октопод" и беше обявена за едно от пипалата му. След 6-годишна съдебна битка дружеството е успяло да спечели делото срещу прокуратурата за нарушаване на правото на Европейския съюз, разказва "Лекс". Въпреки че долните две инстанции отхвърлят претенциите на фирмата, Върховният касационен съд (ВКС), който има последната дума, присъди 200 000 лева обезщетение за имуществени вреди, още 10 000 лева за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надхвърлят 400 000 лева.
Все още се очаква решение на ВКС по друго дело на фирмата "Голд Лизинг", която заради същия казус осъди на втора инстанция прокуратурата да ѝ плати обезщетение от над 800 000 лева.
Всичко започва на 10 февруари 2010 г., когато МВР и прокуратурата обявиха, че е в ход акция "Октопод" и зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков. Същия ден разследващите нахлуха в "Голд лизинг" и "Кепитъл лизинг", които в този момент делят един офис, тъй като им предстои сливане.
Разследващите изземат всички компютри и актуалната документация на фирмите, която събират в 63 чувала. В медиите имаше и много публикации, че двете дружества са част от пипалата на "Октопод"- а, а "Кепитъл лизинг" е перачница на пари с двойно счетоводство и черна каса.
След шумната акция бяха образувани три основни наказателни дела. Те станаха популярни като "голям Октопод" - за тежките икономически престъпления, "нежен Октопод" - за сводничество и проституция и "малък Октопод" - за рекет и принуда. До съд стигна само последното, което още не е приключило окончателно.
Документите, иззети от "Кепитъл лизинг" са по големия "Октопод". Това дело беше прекратено на 27 февруари 2014 г.
Още в края на февруари 2010 г. от фирмата изпращат искания до всички нива на държавното обвинение – от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до главния прокурор, да ѝ бъдат върнати иззетите документи и компютри. Получават отказ от СГП. После настояват поне да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на автомобилите, които дружеството предоставя на лизинг. Така на 1 юни 2010 г. те са им върнати. През март 2011 г. получават обратно и компютрите, а през август 2013 г. и останалите документи.
От фирмата твърдят, че изземването на цялата документация я е лишило от възможността да функционира, като оценяват вредите си на над 3,9 млн. лева.
В решението си върховните съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров подробно обясняват кога и как държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС). А в случая с фирмата е нарушен принципът на пропорционалност. Според ВКС макар и извършени от компетентен орган, действията на прокуратурата не са съответни на принципа на пропорционалност по отношение на ограничителните мерки, които е наложила на фирмата. В решението на съда се казва, че претърсването и изземването от офиса на фирмата са били противоправни, защото не отговарят на принципа на пропорционалност.
"В случая легитимният интерес на обществото е да бъдат разкрити посочените по-горе тежки умишлени престъпления и наказани определен кръг лица. Сред заподозрените лица обаче няма служители на дружеството, нито убедителни данни у него да се намират доказателства за извършването на конкретно престъпление. Такива не са открити и при претърсването, осъществено при пълното оказано съдействие на представителите и служите на ищеца. Изземването за продължителен период на цялата налична техника, при наличната възможност цялата съдържаща с в нея информация да бъде копирана засяга в несъразмерна степен правото на ищеца да осъществява стопанска дейност, особено при положение, че по делото не са представени никакви доказателства за очакваната ефикасност на наложената мярка нито емпирични данни за вероятността за нейния успех", се казва в решението на съда.
Според ВКС прокуратурата явно и тежко е надхвърлила пределите на своята свобода на преценка и поради това е извършила достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС с нарушения принцип на пропорционалност.
Върховните съдии стигат до извода, че "Кепитъл лизинг" е понесла имуществени вреди за 200 000 лв., а не за над 3,88 млн. лв., за колкото претендира. С лихвите обаче сумата нараства почти двойно. Съдът приема също, че фирмата е понесла и неимуществени вреди заради разбитата ѝ репутация, като ги оценяват на още 10 000 лв.
