Медия без
политическа реклама

4.78 млн. лв. струват прокурорските грешки за година и половина

Всеки работен ден данъкоплатците дават по над 11 000 лв. заради незаконните действия на обвинителите

По времето на предишния главен прокурор Сотир Цацаров данните за обезщетенията, които прокуратурата плаща, изчезнаха от докладите ѝ. И приемникът му Иван Гешев (на снимката) не върна тази информация в публичното пространство.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
По времето на предишния главен прокурор Сотир Цацаров данните за обезщетенията, които прокуратурата плаща, изчезнаха от докладите ѝ. И приемникът му Иван Гешев (на снимката) не върна тази информация в публичното пространство.

Всеки работен ден данъкоплатците дължат средно по 11 453 лв. заради лошата работа на прокуратурата. От началото на 2019 г. до 5 август тази година държавното обвинение е осъдено по над 370 граждански дела за обезщетение и дължи общо 4 787 594 лв. Това показва проучване на "Сега" на всички дела по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) срещу прокуратурата, по които се е произнесъл Върховният касационен съд в този период.

За цялата 2019 г. сумата е 3 145 422 лв., а от началото на тази година до август - 1 642 172 лв. Отделно се дължат лихви и разноски.

Последните публични данни за общата сума, която прокуратурата е осъдена да плати по ЗОДОВ, са от доклада за 2016 г. – 2.5 млн. лв. През 2015 г. обезщетенията бяха пак толкова, а през 2014 г. – 3.65 млн. лв. През 2017 г. държавното обвинение излезе с нелепата версия, че не събира такива данни, и ги скри от отчетите си. Оттогава данните липсват, затова и "Сега" поиска справка от върховния съд за делата и ги прегледа едно по едно.

По ирония, най-голямото обезщетение, присъдено през разглеждания период е на военния прокурор Илиан Георгиев - 130 000 лв. На толкова бяха оценени вредите, които прокурорът е претърпял от незаконни обвинения в длъжностно престъпление, държане на патрони за пистолет без разрешително и присвояване. Първата инстанция му беше присъдила 400 000 лв., но апелативният съд намали размера на обезщетението, а върховният съд отказа да се занимава с казуса.

На В.Т.П. са присъдени общо 113 000 лв. - 80 000 лв. за неимуществени вреди и 33 585 лв. за имуществени вреди с лихвите. В.П. е бил разследван за финансови престъпления, а след това делото срещу него е прекратено поради липса на вина и престъпление. Наказателното производство продължило повече от 16 години, година и 5 месеца човекът е бил в ареста, а след това повече от година под домашен арест. През това време двете му деца били ученици, случаят бил отразен в медиите, това го сринало психически.

92 000 лв. и още над 16 000 лв. за съдебни разноски получава Л. П. Х. - бивш главен специалист от ЦКБ, обвинен за престъпление по служба. Делото срещу него започва през 1999 г. и приключва окончателно през 2016 г. 

Най-ниското обезщетение, присъдено през разглеждания период, е 300 лв. То е заради инициирана от прокуратурата процедура по закона за здравето. По друго дело заради незаконно задържане П.С. получава 500 лв. за вреди. Повечето обезщетения обаче са четирицифрени суми, като има и много над 10 000 лв.

Броят на влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ, както и на хората, на които е присъдено обезщетение, устойчиво се увеличава. Това се казва в доклада за дейността на държавното обвинение за 2019 г. Миналата година осъдителните решения, които са влезли в сила, са 331, при 302 и 280 в предишните две години. А хората с обезщетения са 339, при 305 и 297 за 2018 г. и 2017 г. Прокуратурата губи около 85% от заведените срещу нея дела.

Бивш организационен секретар на ГЕРБ, изключен от партията заради обвинение, че е източвал банкови карти, осъди прокуратурата да му плати над 300 000 лв. обезщетение. Това видя "Сега" в съдебните регистри. Й. В.

По закон държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

- задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека;

- нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

- обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

- налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

- прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

- изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

- незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

Колкото по-шумно е едно дело, толкова по-зрелищно се проваля и толкова по-големи обезщетения плаща. Такъв е печалният опит на българската прокуратура.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата