Поне три пъти са се увеличили жалбите в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) след 25 май, когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни GDPR. Това обяви председателят на комисията Венцислав Караджов пред БНТ. "До 25 май жалбите бяха около 200, а в момента имаме 800 жалби", каза Караджов. По думите му това било нормално заради разяснителната кампания, в която на физическите лица и администратори на лични данни са били обяснени правата и задълженията им и те са проявили по-голяма активност.

Обработката и произнасянето по една жалба отнема между един и три месеца. Затова и напролет се чакали първите съдебни решения по резолюциите на комисията според новия регламент. Според Караджов около 80% от жалбите са основателни.

У администраторите на лични данни има неоснователен страх от GDPR, тъй като регламентът не се чете в детайли, а се разчита на консултанти, каза още шефът на комисията. "В България липсват достатъчно добре подготвени консултанти. Да, има такива, но не всички разполагат с необходимата компетентност, за да дадат съвет", каза Караджов. По думите му на много места защитата на личните данни се прави формално, без да се прави реална преценка на рисковете и да се предприемат ефективни действия.

Въпреки че еврорегламентът влезе в сила през май миналата година, българският Закон за защита на личните данни още не е поправен така, че да кореспондира с него. През септември законопроектът мина на първо четене в парламента. Основните критики срещу него са, че създава рискове от цензуриране на медиите, затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и пробиви в лекарската тайна. И въпреки че първоначалният вариант на проекта беше преработен, забележките на правозащитниците към него си останаха.