Съветът за електронни медии наложи максимално възможните санкции за безпрецедентното спиране на програмата на БНР за 5 часа на 13 септември.  Радиото спря да предава от 6 до 11 часа ден след разразилия се скандал с отстраняването на журналистката Силвия Великова. Спирането бе обяснено с техническа профилактика, но неофициално се разбра, че никой не е склонил да замести Великова в ефир. Проверка на прокуратурата установи, че не е съществувал технически проблем, който да изисква прекъсване на сигнала. Очаква се след налагането на санкциите да последва и процедура по предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов. 

Съветът за електронни медии единодушно реши, че спирането на сигнала представлява грубо нарушение на лицензията на БНР като доставчик на медийни услуги и следва да бъде санкционирано с максимално възможната глоба - 7000 лв., коментира пред БНР председателят на съвета София Владимирова. Спирането на сигнала представлява и нарушение на основно право - правото на информация, за което е наложена допълнителна санкция - максимално позволената по закон глоба от 20 000 лв. 

Налагането на максимално възможните санкции и квалифицирането на допуснатите нарушения като груби може да послужи като основание за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на радиото Светослав Костов. Костов си изми ръцете за спирането на програмата с техническия директор на радиото, каквато е версията и на прокуратурата, и упорито отказва да подава оставка, като дори се закани да води дела срещу петнящите името му. СЕМ първо увърташе за оставката му, но после я поиска и даде 7-дневен срок на Костов сам да си я подаде. Законът за радиото и телевизията позволява предсрочно отстраняване на генералните директори на БНТ и БНР при извършването или допускането от други лица на груби или системни нарушения в дейността на операторите.