Медия без
политическа реклама

У нас бе извършена първа белодробна трансплантация

Пробивът идва значително по-рано от очакваното

28 Окт. 2019
6-часовата интервенция по присаждане на черен дроб във ВМА започна късно вечерта на 26 октомври и приключи около 4.00 часа след полунощ.
ВМА
6-часовата интервенция по присаждане на черен дроб във ВМА започна късно вечерта на 26 октомври и приключи около 4.00 часа след полунощ.

Жена на 40 години от Варна даде шанс за живот на петима пациенти. Донорската ситуация отвори възможност и в България за първи път да бъде извършена белодробна трансплантация. Тя бе осъществена от екипа на университетска болница "Лозенец", ръководен от д-р Игор Тодораке от университетската болница в Хановер и проф. д-р Любомир Спасов. Трансплантацията започна към 22:30 часа на 26 октомври и приключи към 4.30 часа на следващата сутрин. През цялото време здравният министър Кирил Ананиев е получавал информация за хода й.

Реципиент е 70-годишен мъж с крайна степен на белодробна недостатъчност поради белодробна фиброза. Новината изпреварва с една година най-оптимистичните прогнози на нашите здравни власти за готовността на български екип да извърши такава операция. Следващите 10 дни ще бъдат ключови за крайния успех. Медиците обясняват, че това е така, тъй като самото присаждане на бял дроб технически не е толкова трудно, но грижите за трансплантирания в първите дни след операцията са решаващи и изискват много добре подготвен екип, съобщава skener.news.

До този момент у нас се правеха само трансплантации на бъбрек, сърце, черен дроб и стволови клетки. От две години български пациенти, нуждаещи се от бял дроб, не могат да се оперират и в чужбина поради изключването на България от европейската мрежа Евротрансплант. За кратко приемът на българи бе възстановен от клиника във Виена, но тя извърши само една трансплантация на наша сънародничка и бе принудена да прекрати приема на чуждестранни пациенти поради недостиг на донори и капацитет. По последни данни на агенция "Медицински надзор" чакащите за бял дроб у нас са 19.

При същата донорска ситуация във ВМА бе присаден и черен дроб. Реципиентът е 46-годишен мъж от град Царево в крайна фаза на чернодробно заболяване„Пациентът е в задоволително състояние, контактен, адекватен, диша самостоятелно. Предстои му период на възстановяване“, коментира професор Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. Ръководството на болницата изказва своята изключителна благодарност към близките на донора, които въпреки трудния за тях момент са разрешили експлантацията на органите. Бъбреците на 40-годишната жена са предадени в болница "Лозенец", а сърцето е отпътувало към Хърватия поради липса на подходящ пациент за него у нас.

България предприе постъпки да започне обучение на наши екипи в европейски клиники за трансплантиране на бял дроб. Очакваше се готовност да правим белодробни трансплантации у нас да имаме чак в края на 2020 или през 2021 г. Според информации проф. Спасов притежава сертификат за извършване на такива операции от началото на тази година.

Страната ни е на едно от последните места в ЕС по донори и трансплантации. По данни от проекта на национална стратегия за донорството от нов черен дроб в момента у нас се нуждаят 46 болни, от сърце - 47 болни, а от бъбрек - 1018 болни. Регистрите на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) показват, че през последните години (2016-2019 г.) в България са направени: 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив донор); 41 на черен дроб (36 от трупен донор и 5 от жив донор); 19 на сърце. По данни на същата агенция през последните 12 години са извършени 177 броя алогенни трансплантации на стволови клетки.

Шест болници могат да извършват трансплантации - Университетска болница „Лозенец”, Александровска болница, „Св. Екатерина”, Военномедицинска академия (ВМА) и „Пирогов” – в София, и „Св. Марина” – във Варна. Клетъчни трансплантации се правят в СБАЛОХЗ в София, както и в Националния хематологичен център.

Последвайте ни и в google news бутон