Новият отговорник за киберсигурността в държавата вицепремиерът Марияна Николова има големи амбиции за този ресор, макар че самата тя се оказа не особено подготвена за битката с хакерството, тъй като е с базисни умения по компютърна грамотност. Това не й попречи още в първото си медийно участие да поиска "значително увеличение" на наказанието за хакерство с промени в Наказателния кодекс.
"Ще предложа от 5 до 15 години затвор за подобни престъпления, в които попадат проникването и хакването на пароли. В закона ще се уточнят какви са точно видовете компютърни престъпления. На европейско ниво санкциите са значителни. Една от тях е хакерът да не може да влиза в нито една държава в ЕС. Освен това ще му бъдат блокирани банковите сметки и имуществото. Всеки хакер трябва да знае, че ще го грозят най-тежки санкции. Това Съветът на Европа наскоро го прие", заяви гръмко Николова пред Нова телевизия в сряда.
До момента в България няма нито един осъден за хакерска атака и не е ясно каква налага завишаване на наказанията. Освен това вицепремиерът очевидно бърка Европейския съвет и Съвета на Европа, което е недопустимо за човек с подобен ранг, който е с юридическо образование. Съветът на Европа, за който Николова говори, е международна политическа организация и не приема закони или промени в тях. В ЕС законодателството е в правомощията на Европейската комисия и Европейския парламент.
На резонния въпрос дали, след като оглавява Съвета по сигурност, разбира от компютри, Николова отговори: "Как да не разбирам от компютри? Най-малкото, което е, всеки държавен служител трябва да има минималните нива на техническа и информационна грамотност. Аз в рамките на администрацията, в която съм работила, съм преминавала през различни обучения, включително притежавам и квалификацията ITcard".
Сертификатът за компютърни умения ITcard, който Николова притежава, е за базови умения - удостоверява, че притежателят му може да работи с най-елементарните текстови програми и да търси информация онлайн. Органът, който тя вече ръководи, трябва да изработи стратегията на държавата за борба с киберпрестъпленията.
Николова, която бе наизустила някои от отговорите и отговаряше бързо и машинално, отклони въпросите за "бъгването" на Търговския регистър. Запитана какво ще е наказанието за "калинката", която е оставила той да се срине, тя каза, че управляващите са "направили превенция" и ще "направи едно паралелно хранилище". Такива хранилища обаче имаше и по време на срива на регистъра. На въпрос за хакването на НАП Николова обясни: "След като бяха извършени хакерските атаки от НАП, държавата предприе редица ключови фактори, които вече настъпиха като по отношение на административни мерки". Тя упорито отказа да каже какво би трябвало да е наказанието за чиновниците, допуснали подобни сривове в информационните системи, като непрекъснато извърташе отговорите си към последиците за хакерите.
Николова разкри, че лично премиерът Бойко Борисов я харесал да оглави съвета, който ще се грижи за киберсигурността. Премиерът също "блести" с компютърната си грамотност и миналата година публично обясни как той смята, че трябва да се предотвратяват хакерски атаки: "Ние работиме много не само активно, но много прецизно с нашите евроатлантически партньори и служби и когато има подобни деяния, извършени и разобличавани кибератаки и подобни действия, ние много внимателно ги наблюдаваме, защото няколко пъти си спомняте, включително и на Министерски съвет и на основни министерства, преди европредседателството просто кибератаките бяха ужасни. Даже си спомням един петък, за да не заразят цялата система, ги накарах… малко смешно звучи, но от кабелите от контактите да ги изключат машините, за да предотвратиме такъв набег."
СЪСТАВ
Новият съвет по киберсигурност ще се състои от 18 ръководители на важни ведомства, сред които МВР, МО, ДАНС, МВнР, както и ключови ръководители на разузнавателните служби. В него ще има и представител на президента.
ОЩЕ РЕСОРИ
Макар да се изявява рядко, вицепремиерът Николова има широко портфолио. Освен за киберсигурността тя отговаря още за икономическата и демографската политика на правителството. Под неин контрол са ключовите Министерство на здравеопазването и икономиката, на социалната политика, екологичното министерство, ДА "Електронно управление", агенцията за закрила на детето, както и тази за българите в чужбина, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и транспортното министерство.
