Промените в Закона за защита на личните данни, свързани с изискванията към журналистическите текстове, водят до цензура и трябва да бъдат отменени. Така звучат становищата до Конституционния съд на юристи, журналисти и президента Румен Радев. Спорните промени в закона, направени заради еврорегламента за личните данни (GDPR), бяха приети в началото на годината. Те стигнаха до КС по жалба на 55 депутати от БСП, след като парламентът преодоля наложеното от държавния глава вето.
Конституционното дело е заради един от най-сериозните проблеми в закона - регламентацията на обработването на лични данни с журналистически цели. Законът казва, че администраторът на лични данни, т.е. медията, трябва да взема предвид за всеки отделен случай 10 фактора - естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху "собственика" им, и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н.
Това законодателно решение по същество допуска цензура и нарушава баланса между двете основни права, като създава подчинено положение на свободата на словото спрямо защитата на личните данни, пишат до КС от Програма "Достъп до информация". Те се аргументират с практиката на Конституционния съд, Европейския съд по правата на човека и на Върховния административен съд и твърдят, че подобна законодателна уредба поначало не е необходима. "Не бива да се отминава с лека ръка и обстоятелството, че държавите в Европа, които преминаха преди около три десетилетия от тоталитарен режим към демокрация и върховенство на закона, са изправени пред нови предизвикателства, които включват опити за влошаване на защитата на основните права, включително свободата на изразяване на критични позиции, и за отслабване на съдебната система. В този контекст решението по настоящото дело е възможност за утвърждаване на висша демократична ценност, каквато е балансът между конкуриращи се основни права и свободи", се казва още в становището.
Искането за отмяната на текстовете от закона е подкрепено от Съюза на българските журналисти. И президентът Радев пише до КС, че спорната норма противоречи на конституцията и цялото общество ще бъде потърпевшо от нея. "Тази свръхрегулация се явява прекомерна, небалансирана мярка спрямо свободите на изразяване, необходими за развитието на едно демократично общество", смята държавният глава. Професорът по медийно право Нели Огнянова също твърди, че "има риск от смразяващ ефект върху свободата на изразяване и автоцензура". И допълва, че правовата държава не търпи формулиране на неясни и двусмислени законови разпоредби.
В ПОДКРЕПА
Очаквано, от Комисията за защита на личните данни, които написаха закона, го подкрепят. Становище, че в медийните критерии няма нищо притеснително, са пратили още правителството, Български адвокати за правата на човека, Фондация "Национален съвет за журналистическа етика" и Сдружение "Асоциация за защита на личните данни".
