„За първи път тази година в алгоритъма на всяка клинична пътека пределно ясно ще бъде записано какво точно се покрива, както и пределно ясно какво не се покрива“, обяви пред Би Ти Ви управителят на здравната каса Дечо Дечев по повод фрапиращите доплащания в болниците и опита на здравното министерство да детайлизира в закон за какво може да се искат пари на пациентите. Целта на промените в пътеките ще е да се въведе яснота и да се позволи на всички лечебни заведения да формират ценоразписи за дейности и услуги, които не са включени в основния пакет, обясни Дечев. Така няма да може да се искат пари и за включените.
В момента болниците не могат да искат доплащане за лечението от основния пакет, т.е. покритото от НЗОК. Затова и масово доплащанията са за битови условия, избор на екип и т.н. Дечев припомни, че общо в здравния сектор доплащането от гражданите е за около 4 милиарда лева, т.е. почти колкото поетото с публични средства. Голяма част от парите са за лекарства, но пари се дават и за болнично лечение. В частните болници това става организирано, с такси за леглоден, шапка за баня, четка и паста за зъби, а в държавните - понякога и под масата, обясни Дечев.
Според него настоящата нормативна уредба дава "възможност за нееднозначно тълкувание какво може и какво не може да се доплаща". "Затова е абсолютно навреме и абсолютно правилно да се изясни, че популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно, се сблъскват с реалността“, коментира Дечев. Затова и ще бъдат описани по-детайлно включените в клиничните пътеки услуги.
"И в момента всеки един пациент има право да избере друг метод за лечение на неговия проблем и си доплаща. Но си доплаща по неясни правила. Идеята е следната - трябва да е пределно ясно какво влиза в пътеката. Оттам нататък трябва да се даде право на лечебните заведения да формират свои цени, които са публично известни, и оттам нататък правим лек намек към тези, които трябва да се грижат за промяната на здравноосигурителния модел, че според нас това е пътят - всичко, което не се покрива от клиничната пътека, да остане предмет на дейност на това допълнително осигуряване", уточни Дечев. Той даде пример с роботизираната хирургия, която няма как да се плаща от НЗОК с 8% здравна вноска, но касата осигурява по-старата алтернатива, която също "абсолютно гарантира успешен резултат".
СПОР
Дечев смята, че предлаганата от МЗ демонополизация на касата не е особено удачен вариант. "Големият риск в предложения от министър Ананиев модел е, че е възможно да стане подбор на осигурени лица на база на тяхното финансово положение и на база тежестта, с която влизат като здраве в частния фонд. Опасността е бедните и болните да останат като контингент на НЗОК, а богатите и здравите да отидат в бъдещите частни осигурители. Вторият момент е, че на практика не се решава един от основните проблеми на сектора, а именно, че в него трябва да влязат допълнителни средства. Моделът, който предлага Ананиев, не само че запазва средствата, които са в момента, а даже ги намалява, защото позволява на допълнителните фондове да имат печалба“, каза Дечев. Ако НЗОК от получени 100 лв. от вноски връща за лечение близо 98.5 лв., то един частен фонд от 100 лв. ще върне 55 лв. в системата, а остатъкът е за печалба и администрация, обоснова се шефът на касата.
