Доплащането за медицинска грижа от джоба на пациента да се сведе от колосалните 48% в момента на 30% след 10 години. Тази цел си поставя здравното министерство с "детайлизирана стратегия" за здраве и спорт към националната програма за развитие "България 2030". Проектът на документа е публикуван за обществено обсъждане и в него няма никакви детайли как ще бъдат постигнати набелязаните цели.

Здравната ни система от години блести в ЕС с най-висок дял на доплащане от пациентите. От 10 млрд. лв. общи разходи за здравеопазване, почти половината идват от преки плащания от пациентите, а не от осигуровки и данъци. Според различни оценки през годините делът на доплащането от джоба варира от 46 до 48%, като в стратегията се цитират данни за 2017 г. - 46.6%. Опитите да се ограничи това доплащане към момента водят само до все по-екстравагантни такси в болниците.

В детайлизираната стратегия няма нито дума за подготовка на системата да поеме нова епидемия като тази, която дирижаше живота ни в последните два месеца и половина. Заявява се обаче цел от 0 аптеки с електронна рецепта и 15% от лечебните заведения с достъп до медицинските досиета на пациентите си, покритието на е-здравеопазването да достигне 100%. Напредък по този въпрос се очаква още в края на годината, след като в началото на корона кризата ИТ-фирми предложиха безвъзмездно да изградят необходимите системи за е-здравеопазване. Изоставането ни в тази област създаде доста трудности пред пациентите в извънредното положение.

Стратегията си поставя и още една амбициозна цел, по която трудно се напредва - недостигът на дългосрочна и палиативна грижа у нас. От 35.6 болнични легла за дългосрочна грижа на 100 000 души население, МЗ обещава да ги увеличи на 50 след 10 години.

В последните дни здравният министър Кирил Ананиев отново заговори, че ще предложи промяна в здравния модел у нас. Това ще е пореден опит за реформа в системата.