Получих имот чрез дарение. Сега разбирам, че той може да е обект на запазена част при наследяване. При какви обстоятелства мога да запазя имота?

К.С., София

Законът за наследството (ЗН) определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя".

На практика това противоречи на предхождащата законова разпоредба, според която "завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество". Така излиза, че едновременно може и не може да се разпорежда с цялото си имущество.

Важно е да се знае обаче, че изключението как завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част е много силно и изобщо не трябва да бъде подценявано, защото винаги може да доведе до бъдещи проблеми. 

Както стана ясно, това със запазената част важи не само при завещанията, но и при даренията, където също не може да се пипа тази запазена част. 

Нека първо да се види какъв е размерът на запазената част. Законът определя, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, тази запазена част е при едно дете или низходящи от него 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. 

Нещата са по-различни, ако има и преживял съпруг. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

За да се определи пък разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, преди това се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. После се вадят задълженията и увеличението на наследството. Последното се прави в случай, когато сънаследници са спомогнали приживе на наследодателя да увеличи наследството. Те могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. В тези случаи увеличението може да се даде в имот или в пари.

След като се извадят задълженията и увеличението, после към масата се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

И тук законът посочва какво става, когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно. Ако стойността на завещания или подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получава стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.