Колко сигурна е запазената част за деца и съпруг при наследяване? Как се иска и защитава тя?

Ф.Е., София

Правото на запазена част на определена категория наследници е една от най-третираните през годините области в наследственото право. На нея е посветена много съдебна практика, както и дори една от изключително малкото промени, направени в приетият още преди 74 години, но действащ и до днес закон за наследството.

Така в чл. 14 от ЗН е записано, че завещател може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Веднага след това законът определя, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част". Тази разпоредба означава, че всеки човек може приживе и чрез завещание, и чрез дарение да се разпореди на кого и колко остава от парите си, от имотите си, от колите си, от земите си и от всички останали вещи. На практика обаче същият този закон силно ограничава това право и тази възможност. Защото просто не може по никакъв начин да се завещава имущество или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Същото в пълна степен се отнася и до даренията. 

Така чл.28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение, или пък чрез завещание. 

Хипотезите за размера на запазената част са няколко. Така запазената част на децата (включително и осиновените) е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Когато наследодателят е оставил и низходящи и съпруг, то запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Запазената част на съпруга пък е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Ако наследодател е оставил само родители или родител, то запазената част е 1/3.

Няма никакъв проблем по закон разпределението на имуществото да стане чрез съответното завещание или чрез дарение. След смъртта на завещателя или дарителя обаче всяко от децата, всеки съпруг, които са били лишени от запазената си част, имат право на иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част". За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. След това се прибавят към нея и даренията - като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите - според времето на подаряване.

На практика никой не може да се откаже от правото си на иск за запазена част. Това не може да стане със сигурност преди смъртта на наследодателя. Никаква декларация не играе роля в тези случаи. Правото на запазена част е на практика безусловно, гарантирано. То може да бъде предявено при делба, чрез възражение по дело, чрез отделен иск.

Що се отнася до начините на преодоляване, то обичайно наследодатели - родители, баба, дядо извършват продажба на съответния имот приживе - примерно на едно от няколко деца, на друг роднина. Така друго дете, съпруг няма да могат да имат претенции за запазена част. Всичко това обаче може да се атакува - като например, че продажбата е фиктивна. Така или иначе по  българския закон никой не може да спре друг да предяви претенция пред съд по гражданско-правен спор.