Наистина ли има случаи, в които не тече давност в гражданското право?

С.Щ., София

Българското право познава няколко вида погасителна давност. Едната е за публичните задължения, като например данъците. Общата погасителна давност при тях е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Тя е заложена в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Давността тук спира да тече при определени ситуации. Например, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта или пък когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането Давността пък се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Общата давност за частни вземания е петгодишна. Тя пък се определя от Закона за задълженията и договорите. От това правило има някои изключения. Така например давността е тригодишна за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на дружествата за битови услуги - вода, парно, ток, за вземанията по записи на заповеди, по застрахователни договори, с изключение на застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност". Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, то срокът на новата давност е винаги петгодишна.

И тук стигаме до конкретната ситуация - кога и между кого не тече давност. Така ЗЗД определя, че давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права, както между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството. Давност не тече и между съпрузи. 

Така няма и при някои вземания. Например при вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението, както и за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба.

Давност не тече и за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността. Такава няма и докато трае съдебният процес относно вземането.

Необходимо е да се знае, че давността в случаите по ЗЗД се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.