Винаги ли договорът за дарение е безвъзмезден, или е възможно да се иска нещо от надарения?
Ф. К., София
В чл. 225 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) изрично е посочено, че "с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема". По този договор една страна придобива само права, а другата - задължения. Така дарителят има задълженията да прехвърли собствеността върху съответната движима или недвижима вещ, а дареният има само правата да я получи, той не поема никакви задължения.
Договорът за дарение е на практика едностранен договор. Той обаче се различава от едностранната сделка. Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка, тъй като и при него участват две насрещни волеизявления - на дарителя и на този, който приема дарението. Докато при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление - например завещанието, отказ от наследство.
Предмет на дарение може да бъде всякакъв вид собственост - движима или недвижима, пари, апартамент, парцел, автомобил, телевизор, картина. Може да се даряват и ценни книги, дори вземания.
Задължително е обаче собствеността, която ще се дарява, да съществува реално. Обещанието за дарение не произвежда никакво действие. Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, с който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено. Според ЗЗД това може да стане, когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг/а или негово дете или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. Или пък, ако набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена. Същото е възможно и ако дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тези разпоредби обаче не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове. Това означава, че не може да се искат подаръци, дадени примерно за рожден ден.
Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок. Той тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от този иск е нищожен. Отмяната на дарението обаче не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба. Дареният обаче дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Ако дарителят е физическо лице, той трябва задължително да е дееспособен. Законът е изричен в постановката, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Дарение може да получи всяко физическо или юридическо лице.
