Кога човек може да откаже да даде показания като свидетел по наказателно дело?
Е.Д., София
Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Това разпорежда действащият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК).
Веднага след това е записано, че свидетелят е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Определено е, че дори свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
Има и строги правила, и дори глоби. Така свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до 300 лв. и се довежда принудително за разпит. Ако пък свидетел откаже да даде показания, то следва глоба до 1000 лв.
Тези санкции обаче не се отнасят до няколко категории потенциални свидетели. Има една група лица, които изобщо не могат да бъдат свидетели. Например онези, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Тук има изключения. Свидетели могат да са обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда, пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник, поемните лица. А също служители на МВР, на военната полиция или на Агенция "Митници", присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.
Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК. Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.
Следват категориите лица, които могат да откажат да дават показания без страх от санкции, принудително довеждане или глоби. Такива са съпругът, възходящите и низходящите роднини, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство.
НПК разпорежда и определени обстоятелства, за които едно лице може да откаже да свидетелства. Така свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи и низходящи роднини, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
Свидетелят не може да бъде разпитван и относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник, или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника.
Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат тези му права. При направено искане разследващият орган или съдът осигурява тази възможност.