Прокуратурата е претупала проверката по един от основните скандали от последните две години - допуснатото незаконно наддоговаряне на договорите за поддържане на пътищата в България. Държавното обвинение изобщо не е изследвало в детайли как е допуснато нарушаването на закона и възлагането на стотици милиони недопустими разходи над първоначално предвиденото. Нещо повече - в постановлението, с което Софийската градска прокуратура (СГП) отказва да образува досъдебно производство, се съдържат и неверни твърдения.
Това става ясно от постановлението, с което е прекратена преписката по подаден от служебните министри в предходното служебно правителство Асен Василев и Виолета Комитова сигнал за допуснато неправилно изразходване на средства от държавния бюджет. Отказът на СГП да образува производство бе обжалван два пъти след това от следващите министри на финансите и на регионалното развитие Асен Василев и Гроздан Караджов. Но бе потвърден от апелативната и Върховната касационна прокуратура, като основният аргумент за пореден път е наличието на колективна отговорност за взетите решения. Постановленията на прокуратурата по казуса, с които "Сега" се запозна, бяха изискани по Закона за достъп до обществена информация от активиста Николай Неделчев, като първи за тях писа bird.bg.
Сигналът на Василев и Комитова
Според сигнала на Василев и Комитова ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура" е допуснало незаконно възлагане на дейности по 14 договора над позволения лимит за оскъпяване от 50%. Законът за обществените поръчки позволява първоначалната стойност на договорите да се надхвърля при възникване на непредвидени обстоятелства, но извънредните разходи не могат да са над 50% от началната стойност. Допускането на извънредни разходи до 50% се извършва със сключването на споразумение, което на свой ред трябва да се обяви пред агенцията за обществени поръчки до 30 дни след подписването му. Изменението на договор с такова основание подлежи и на контрол от страна на АОП. Целта на всичките тези процедури е да не се допуска непозволено надвишаване на максималните стойности на договорите, коментират експерти.
Нищо от това не е изследвано от СГП в рамките на образуваната преписка по сигнала на Асен Василев и Виолета Комитова. Наблюдаващият прокурор надълго и нашироко е аргументирал как договорите са сключени след редовно проведени поръчки. Подробно е изследван и реда, по който са вземани решенията за възлагане на допълнителните дейности - колективно от Управителния съвет на АПИ, като парите после са осигурявани от държавния бюджет с постановление на Министерския съвет. Като сериозно предимство се изтъква, че в договорите било допуснато да има надхвърляне на първоначално заложените стойности.
В постановлението съвсем мимоходом се признава, че законовото изискване да се допуска наддоговаряне с 50% е нарушено, но пък това било наложително с цел обезпечаване на безопасността на пътищата.
През пръсти
За да подсили това внушение, прокурорът е изтъкнал невярно обстоятелство - че парите за извънредните разходи са осигурени от резерва на държавния бюджет за непредвидени и или неотложни разходи. Тук числата са показателни. Проверката на прокуратурата потвърждава, че при 9 договора е допуснато незаконно надплащане над позволения лимит, като надплатеното в разрез със закона възлиза на обща стойност 277,5 млн. лв. Това е много над обичайния размер на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по държавния бюджет. За 2022 г. например резервът за непредвидени и неотложни разходи е 81,4 млн. лв., като това е обичайният му размер в последните няколко години. Това число всъщност онагледява доколко сериозно са нарушени правилата, коментират експерти.
В едно единствено постановление, споменато от прокуратурата, парите са взети от резерва за непредвидени нужди, но става въпрос за малка сума в размер на 14,5 млн. лв. В останалите случаи, в които МС е позволило на АПИ да плаща непредвидени разходи, парите са осигурявани за сметка на преструктуриране, тоест отпадане на други плащания по централния бюджет.
Прокуратурата не се е вгледала особено и в твърденията на АОП, че няма отношение към последващия контрол на изпълнението на договорите. Видно от закона, това не е вярно - АОП има отношение към споразуменията, с които се допуска надвишаване на стойността на договорите. Не е проверено защо АОП не е уведомена и имало ли е доклади в тази връзка в АПИ.
Колективна безотговорност
Извън самото нарушаване на закона, детайлите по което остават неуточнени, наблюдаващият прокурор изтъква обичайния аргумент за прекратяване на такива производства - липсата на персонална вина и наличието на колективно вземани решения. Нямало и доказателство, че председателят на УС на АПИ е действал при пряк умисъл, преследвайки специална цел – да набави на себе си или другиго облага или да причини вреда. Не е достатъчно облагата просто да е налице като резултат от действията, а трябва да е доказано, че е целена, изтъква прокурорът. Длъжностните лица в АПИ не са нанесли според прокуратурата вреда, защото през цялото време спазвали ясна процедура и взимали решения след внимателен анализ, потвърдени в последствие и с постановления на МС, и дори се грижели за обществото.
Все пак прокурорът Деян Захариев признава, че може да има извършено административно нарушение и разпорежда преписката да се прехвърли на АДФИ. Апелативната и касационната прокуратура са потвърдили отказа за образуване на наказателно производство по сигнала. С това приключва темата за търсене на наказателна отговорност за нарушаване на служебни задължения и превишаване на власт.
