"От всички изкуства за нас сега най-важно е киното" - тази добре известна мисъл на Ленин изглежда все още се прилага в практиката в Русия.
Контролът върху движещите се образи е характерна черта на всяка диктатура. Пропагандни филми са се правели в Съветския съюз, в нацистка Германия, в Италия по времето на Мусолини – както и в Северна Корея и в Близкия изток. В днешна Русия властите говорят открито за това как искат да пренесат войната в Украйна – или, по-скоро, руския разказ за нея - на големия екран, пише Даша Литвинова от Асошиейтед прес.
Владимир Путин нареди на министерството на културата да пуска кинопрегледи за "специалната военна операция". То на свой ред пренасочи държавните средства към филми, в които се представят "героизма и самопожертвата на руските воини" в Украйна наред с "борбата със съвременните прояви на нацистка и фашистка идеология" – безпочвено обвинение на Путин срещу лидерите в Киев.
Размерът на държавното финансиране, от което руската киноиндустрия може да се възползва тази година, е по-голям от всякога – 30 милиарда рубли (около 320 милиона долара). Това е ключов елемент от днешната киноиндустрия, която в продължение на години е била силно зависима от държавните субсидии.
Руският кинокритик в изгнание Антон Долин описва случващото се като "порочна система, в която държавата е главният и най-богат филмов продуцент в страната". Долин отбелязва, че всеки филм трябва да получи разрешение за излизане на екран от министерството на културата. Така че "механизмите на цензурата" работят и за тези, които не взимат пари от държавата. Това обаче не означава, че руските филмови дейци, които ползват държавни средства, снимат задължително пропаганда. Сред останалото винаги може да се намери "доста прилично кино", отбелязва кинокритикът и културолог Юрий Саприкин.
Държавно субсидиране са получили някои от руските филми с номинации за "Оскар", като "Левиатан" на Андрей Звягинцев - също напуснал трайно родината си. Това важи и за други местни хитове: много популярни исторически филмови произведения, научнофантастични касови продукции, биографични ленти за легендарни съветски спортисти.
След краткотрайната война с Грузия през 2008 г. държавната руска телевизия излъчи филм, представящ руската версия за това как нейната съседна държава е започнала конфликта. След незаконното анексиране на Крим през 2014 г. разказът за събитията от руска гледна точка се изля в киносалоните. Два филма с правителствени субсидии бяха широко популяризирани от държавните медии. "Крим" (2017 г.) оправдаваше руското завземане на полуострова, като показваше как украинците бият и убиват свои сънародници. Сюжетът на финансираната от държавата романтична комедия "Кримският мост. Направено с любов" беше съсредоточен около любимия проект на Путин – мост, свързващ Крим с континентална Русия. Пресъздаваше се и благоденствието на местните жители под руска власт. И двете ленти се оказаха касов провал, припомня Литвинова.
По онова време руският зрител имаше избор: холивудските касови хитове, които винаги са били много по-успешни. Дотолкова, че в един момент руските власти започнаха да отлагат премиерите им, за да не съвпадат с излизането на голям екран на филми родно производство. "Всеки филм за Спайдърмен, всеки филм на "Марвъл" или епизод от "Междузвездни войни" печелеше цяло състояние в Русия", отбелязва Иван Филипов, творчески директор на "Ей Ар Контент", компанията на известния филмов продуцент Александър Роднянски.
Като цяло през годините руската киноиндустрия е проявявала слаб интерес към правенето на пропагандни филми за конфликта на Москва с Украйна: от стотиците филми, излизащи на екран в Русия ежегодно, само около десетина от 2014 г. насам са били посветени на тази тема, отбелязва Филипов. Той очаква броят на подобни филми да нарасне и посочва две ленти, които се очакват в кината в допълнение на вече прожектирания "Свидетел". Единият проследява историята на художник от Москва, който решава да се присъедини към подкрепения от Кремъл сепаратистки бунт в Източна Украйна. Другият е за руски войници, които се опитват да спасят група индийски студенти, хванати в капан в украински град от "националисти" по време на разгръщането на "специалната военна операция" на Москва.
След като миналата година големите студиа на Холивуд преустановиха своята дейност в Русия, конкуренцията вече не е толкова жестока, въпреки че някои хитови ленти все още се промъкват чрез пиратски копия. На този фон някои руски филми са изключително популярни сред кинозрителите: например "Чебурашка", игралната версия на емблематичния съветски анимационен герой, която излезе на екран по Нова година, регистрира приходи от близо 7 милиарда рубли (74 милиона долара).
Филипов казва, че никой в бранша не е могъл дори да си представи подобни печалби. Но руснаците "не искат да гледат (филми) за войната" е изводът, който си е направила руската филмова индустрия, отбелязва той. Пример за това е провалът на "Свидетел" - заснетата с държавни средства филмова драма, чиято премиера на голям екран беше на 17 август. Историята за белгийски цигулар, който пристига на гастрол в Киев през февруари 2022 г., е първият игрален филм, посветен на продължаващото 18 месеца руско нашествие в Украйна. Прожектиран в кината из цяла Русия, той представя украинските бойци като използващи насилие неонацисти, който изтезават и убиват своите собствени сънародници.
YouTubeИменно това е наративът, който Кремъл разпространява от първите дни на инвазията си – и сега му придава търговски вид във филм. Но в ерата на мигновената информация и дезинформация големият въпрос е дали такива филми ще привлекат зрители. Подобни ленти вече са били касови провали. Освен това социолози са на мнение, че общественият интерес към информациите за хода на войната е спаднал и напоследък хората искат най-вече да избягат от общото чувство на песимизъм и униние, свързано с новините от Украйна.
Премиерата на "Свидетел" в Русия не бе съпроводена с много шум. В киносалон в Москва в дъждовен неделен следобед десетина кинозрители заявиха, че са дошли за друг филм, а не за "Свидетел", макар и някои от тях да казаха, че може да го гледат по-нататък. Както "Сега" вече писа, през първата седмица приходите бяха малко над 6,7 милиона рубли, или около 70 000 долара, макар че бюджетът на историческата продукция възлиза на 200 милиона рубли. И това не е изненадващо, ако попитате Рут Бен-Гиат, преподавателка по история в частния Нюйоркски университет, която изследва авторитаризма и пропагандата.
"Когато един авторитарист е в отбранителна позиция и води война, която не се развива добре за него", казва тя, филмите, които обслужват доктрината му, "често не са много добри".
