Може ли да се продаде получено наследство? Възможно ли е то да се продаде с все дългове?
Ф.Е., София
Законът позволява да се продават части от наследено имущество, но определя специални правила, по които може да става това, особено когато има няколко наследници. Причината е, че при наследяване много често се стига до т.нар. съсобственост, а при нея всеки от участниците разполага с идеална, а не с реална част от имота.
Това означава, че той не може да се разпорежда свободно със своята част, както би могъл да го прави, ако е едноличен собственик, или ако е получил реална част от общото след делба. При съсобствеността това просто не е възможно.
И точно при тази факическа и правна обстановка се забелязва тенденция за увеличаване на случаите, в които се правят опити за продажба на отделни идеални части, най-често от недвижими имоти. Много често някои от съсобствениците не се съгласяват да продадат целия имот и тогава останалите тръгват да правят сделки със своите части. В тези случаи обаче, има особени норми и процедури, чието незнание може да доведе до много проблеми на всички участници в сделката - от съсобственика, който продава, през купувача, до несъгласните съсобственици.
Така в Закона за собствеността (ЗС) има текст - чл. 33, който е изричен в тази посока. Според него "съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение". Това в пълна сила важи и за наследници, които тръгнат да продават своя част от наследен имот.
Законът разрешава продажбата не само на части от наследството, но и на цялото наследство. То се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. От този момент на практика има и наследство. То обаче включва, както имоти, други вещи, парични влогове, или казано иначе активи, така и пасиви като дългове, заеми, кредити.
Много често хората искат да се отърват като цяло от наследството и обикновено се опитват да направят това чрез отказ от наследство.Тази процедура обаче влече много формалности и е малко несигурна или поне дава възможности за претенции на кредитори. Затова е добре да се знае, че действително съществува и още една възможност - за продажба на наследството като едно цяло.
Тя е разписана в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Нейното предназначение е да прехвърли от купувача на продавача съвкупността от права и задължения, които влизат в едно наследство. Всъщност по своя характер тя прилича на встъпване в дълг.
Продажбата на наследство се извършва чрез договор, който носи същото наименование. С този договор срещу определена сума продавачът прехвърля цялото придобито от него наследство, без да посочва съставните му части. Не може да се прехвърлят с договора за продажба за наследството само отделни негови части - например само един от няколко имота, само участие в търговски дружества, само една от няколко коли и т.н. Просто се прехвърля цялото, така както го е придобил наследникът продавач.
Нещо, което задължително означава, че трябва вече да има наследяване. Не може например да се прехвърля бъдещо наследство. Договор за продажба на наследство може да има едва след като наследодателят е починал и след като наследникът е приел наследството - без значение дали по опис или не.
Тук е важно да се знае, че като продава цялото наследство, наследникът продавач няма задължение да описва какво има в него, да обезпечава задължения и т.н. Достатъчно е той да гарантира единствено, че има качеството на наследник - например чрез удостоверение за наследници. Той обаче не е длъжен да гарантира на купувача за това какви дългове е имал наследодателят, дали наистина последният е бил собственик на имуществото или на части от него. Този риск е изцяло за сметка на купувача. За него са всички облаги от наследството, но и остават също така и всички проблеми и възможни скрити задължения, които може да се окаже, че има.
С договора за продажба на наследство се прехвърля всичко - идеални части, участия във фирми, парични влогове, вземания, задължения и т.н. Договорът за продажба на наследство е формален. Той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписи. Тук е важно да се отбележи, че ако в наследството има недвижими имоти, то договорът трябва да е вписан. Защото само така може да бъде противопоставен на трети лица, които биха претендирали например, че собственици на имота са те.
Важно е да се знае и още нещо при този договор - че купувачът придобива наследството като съвкупност от момента на откриването на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя. А не от деня на продажбата на наследство. Това означава, че ако от откриването на наследството до продажбата наследникът продавач събере някакво вземане на наследодателя или пък продаде част от наследството, той е длъжен да върне всичко на купувача. Гаранции обаче за този период има и за продавача на наследството. Така според ЗЗД "купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството".
