Действително ли при неплащане на издръжка може да се стигне до наказателно дело и до присъда? Каква е процедурата?

Х.Д., София

Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Това определя действащият Семеен кодекс, където са основните разпоредби, свързани с издръжката. Именно там е определено кой изобщо може да претендира за издръжка, както и кой трябва да я плаща. Пак там е записано и че нейният размер "се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи".

Изрично е казано, че "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата". Всъщност тук трябва да се отбележи, че действително основно издръжка се плаща за децата, но не единствено - макар и рядко, такава може да има и да се присъди за плащане и за родители, братя, сестри, внуци и дори бивши съпрузи.

Така или иначе, и законовите, и подзаконовите норми третират основно издръжката, която родители дължат на своите ненавършили пълнолетие деца. Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Както и че те "дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си". Нещо повече - "родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството". И това са масовите случаи - при които след развод съд присъжда един от родителите да плаща определена по размер издръжка.

Семейният кодекс определя, че паричната издръжка се изплаща ежемесечно, както и че при забава се дължи законната лихва. И тук стигаме до случаите, в които лицата, които трябва да плащат, не го правят. Законът създава някакви механизми - например дава възможност един родител да бъде дори лишен от родителски права, ако не плаща. Според Гражданския процесуален кодекс исковете за издръжка се водят по бързото производство. Пак по ГПК се допуска предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка. И принудителното изпълнение в тези случаи върви по облекчен режим.

Има немалко случаи обаче, в които въпреки тези механизми пак не се плаща издръжката. И тук действително може да се стигне до наказателно дело. Защото в Наказателния кодекс е предвиден специален текст и специално престъпление, което се преследва. В тази разпоредба е записано, че "който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация".

Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си, или по друг начин. Няма наказание по НК, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Изрично е определено, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Както и че ако неплащането се повтори и се стигне до второ наказателно дело, наказанието е вече лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.