Може ли да се обжалва отказ за извършване на адресна регистрация и отказ за промяна на адрес?

Т.Е., София

Адресната регистрация на един човек е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Това е записано в действащия Закон за гражданската регистрация (ЗГР). Той урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в България. Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Тя включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Пак в ЗГР е определено, че постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Той е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един постоянен и един настоящ адрес, като двата може да съвпадат.

ЗГР определя, че адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. За извършване на регистрация на адрес в страната лицата представят или документ за собственост, или документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Ако заявителят не е собственик, то трябва да представи и писмено съгласие на собственика. Това става чрез декларация по образец.

За извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица не се представят такива документи.  Просто се извършва служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота.

Документи не се представят и когато се регистрира лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство. За удостоверяване на посочените обстоятелства се представя писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично пред кмета или с нотариална заверка на подписа.

Ако не могат да се представят изискваните документи, обстоятелствата за извършване на адресна регистрация се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината.

И тук стигаме до конкретните възможни казуси. Досега ставаше дума за извършване на регистрация, но такава може да бъде отказана. Това може да стане по различни причини - не се установява връзка с лицето, което се регистрира, регистрират се повече хора на адреса, не се представят документи, комисията дава становище, че не трябва да има регистрация, и др. 

Законът изрично посочва, че актовете на органите, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 

Тук е важно да се отбележи, че може да се оспорват не само откази на регистрация. Актовете на органите за заличаване на адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на административния съд в тези случаи е окончателно.