Как и какво наследява от съпруга си преживелият брачен партньор?

Х.Ш., София

При смърт на единия съпруг то преживелият мъж или жена получават по правило и директно половината имущество. Не като наследство, а по правило. Това е правилото на все още масовия режим на съпружеската имуществена общност (СИО) у нас. Независимо че бяха въведени още два - на разделност и брачния договор, то СИО още е с огромно предимство. Затова и тук е важно да се отбележи, че в общия случай преживелият получава по правило половината имущество. И че при наследяване става дума за другата половина от това имущество.
Според Закона за наследството (ЗН) съпругът или съпругата наследяват част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството. Има обаче и варианти. Когато съпругът наследява заедно с баби и дядовци или с братя и сестри, или с техни деца или внуци, то той получава половината от наследството. Това е, ако наследството е било открито преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак при същата хипотеза с възходящите, братята и сестрите, преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети. Ако няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, съпругът наследява всичко. 

Необходимо е да се посочи чл. 54 на СК, от който чрез аргумент от противното може да се извлече изводът, че съпрузите са законни наследници един на друг. Във въпросната разпоредба е записано, че "след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това". Това означава, че съпрузите, които са в брак, не само се наследяват един друг, но и са сред законните наследници. А това е важно, защото означава, че те получават задължително нещо от наследството на съпруга. 

Според ЗН всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Тук очевидно трябва да бъдат сложени и преживелите съпрузи. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. 

Законът определя, че запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. 

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители. Години наред имаше проблем с нееднаквото решаване на случаите, когато съпругът наследява с наследници от третия наследствен ред - братя и сестри или техни деца и внуци, или такива и възходящи от втора и по-горна степен, които по закон нямат запазена част. С постановление на Върховния съд обаче и този проблем бе изяснен. Според решението няма спор, че съпругът е наследник със запазена част и че наследява с първи ред низходящи (деца, внуци), с втори ред родители и с трети ред - братя и сестри или техни деца и внуци.