Може ли работодател да получи обезщетение, ако прекратява договор без предизвестие?
М.Х., София
Още веднага трябва да бъде казано, че Кодексът на труда (КТ) предвижда специални текстове за получаването на обезщетение, дори когато съответният договор между работодател и работник или служител бъде прекратен без предизвестие. В едни случаи то може да бъде получено от работника, в друг от работодателя. Но това само при определени хипотези.
Специално за работодателя трябва да се отбележи, че той може да получи обезщетение, когато например има дисциплинарно уволнение. Тогава работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Същото се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.
Действителните вреди в тези случаи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за определено време. Така, когато работодателят трябва да плаща, то това е за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. Когато работникът дължи (при дисциплинарно уволнение или осъждане), то тогава е за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
Иначе работодателят може да получи обезщетение и по правилото, че "страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието". Има и разпоредба, според която "страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.". В случая това може да е и работодателят, а не само работникът или служителят.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Важно е да се отбележи и още едно правило, което се отнася повече за задължения на работодателя, отколкото за негови права. Според него обезщетенията, които са дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, пък се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
