Редица промени в Семейния кодекс, които засягат осиновяванията, одобриха депутатите тази сутрин на второ четене. Те бяха внесени от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ още през юни.
Сред основните мотиви на вносителите беше да улесни разкриването на тайната при осиновяванията, така че осиновеният да може да научи произхода си. Законът и сега позволяваше на осиновителите, както и на осиновените деца, навършили 16 години, да поискат от окръжния съд, който е разрешил осиновяването, да им разкрие биологичните родители – но само при условие, че "важни обстоятелства налагат това", както пише в Семейния кодекс.
Сега депутатите решиха, че изискването за важни обстоятелства ще отпадне. Информация за произхода ще могат да поискат от съда не само осиновителите и осиновеният, но и неговите деца и брачен партньор. Възрастта, на която осиновено дете ще може да поиска да научи за рождените си родители, обаче се покачва на 18 години, тоест, трябва да е пълнолетно.
Окръжният съд ще се произнася по искането, но след като изслуша биологичните родители при закрити врата, в отсъствието на осиновения. Такова изслушване няма да се провежда, ако родителите не могат да бъдат призовани по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали. Съдебното решение може да се обжалва от молителя или да се протестира от прокуратурата.
Доста шум се вдигна в пленарната зала заради едно свързано предложение на вносителите – неправителствени организации да могат да посредничат на хората, които искат разкриване на тайната при осиновяване. Идеята, както обясни Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС, е да се дава консултация за подходящия начин, по който да се влезе във връзка с рождените родители. Стана ясно, че за такива посредници се предвижда да служат обучителите в курсовете за кандидат-осиновители. Цветан Предов от ИТН се усъмни в професионализма на тези обучители и доколко полезни биха били в такова посредничество. Захариева, която сподели, че е вносител, разказа, че има положителен опит от такова обучение. Предложението беше одобрено.
В ПОДКРЕПА НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ
Другият основен мотив за законодателните промени беше сериозният спад в броя на осиновените деца през последните години. През 2022 г., в условията на пълно осиновяване, само 372 деца са намерили нови родители, докато през 2013 г. те са били 705. В същото време, в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени в условията на пълно осиновяване, са вписани 964 деца, а кандидат-осиновителите са 1773. Като една от причините за проблема, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ сочат административния процес при осиновяване.
За да се улеснят кандидат-осиновителите, ще бъде създадена Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца. Те ще се поддържат от министерството на труда и социалната политика и според замисъла на вносителите трябва да бъдат активни от 1 януари 2025 г.
В информационната система ще се съдържат данни за децата и желаещите да станат родители, както и всички етапи от процедурата на осиновяване, и обстоятелствата, които имат значение за осиновяването. Надеждата на вносителите е, че така ще се обедини на едно място цялата информация за осиновяванията, която сега е разпръсната по регионалните дирекции за социално подпомагане.
Хората, които искат да станат родители, трябва да кандидатстват в платформата, за да бъдат вписани в Националната информационна система. Вписването ще се извършва от социалното министерство със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Отказ за вписване може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С промените се реши още, че разсиновяване може да се прави само след експертна оценка от социален работник или психолог. Целта е да се установи доколко ще се разстроят отношенията между двете страни при такова развитие. Няма да се позволява прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, ако осиновеният не е навършил 25 години.
ЗАБРАНА НА РАННИТЕ БРАКОВЕ
Досега Семейният кодекс позволяваше сключването на брак на 16-годишна възраст – по изключение, ако важни причини го налагат, и с разрешение на районен съдия. Депутатите обаче заличиха този текст от закона.
Това предизвика съпротива от страна на "Възраждане". Депутатът от партията Цвета Рангелова изтъкна, че в житейски план има обстоятелства, при които ранните бракове са допустими – например, при бременност. На това възрази Деница Сачева от ГЕРБ-СДС, която заяви, че според последното национално преброяване в България има 878 момичета между 12 и 17 години, които са омъжени и имат деца. По думите й, такива бракове са и една от причините за отпадане на деца от училище и затова всички политически сили трябва да се обединят срещу това. Рангелова отвърна, че така само ще се създаде по-голяма група самотни майки, които ще зависят от социални помощи. В крайна сметка, предложението на управляващите беше одобрено.
