Експедиция, ръководена от проф. д-р Хитко Вачев и магистър Илиян Петракиев от Регионален исторически музей – Велико Търново, изпълни през този археологически сезон началната фаза на проект, свързан с издирването и проучването на исихастка монашеска обител, упомената в средновековните писмени извори от XIV в., но с неустановено досега точно местоположение. Това съобщиха от екипа на известния великотърновски археолог.
Анализирайки данните от писмените свидетелства, екипът започва проучването на терен, разположен западно от Велико Търново, в землището на близкото с. Самоводене. При разкопките са разкрити архитектурните останки на средновековен храм, издигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характеристики недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство, категорични са археолозите.
Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са „раздвижени“ от псевдоконструктивни ниши, чиято горна част е увенчана с гирлянди – керамични пластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи.
От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия с арки върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е изографисана.
Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните, съдържащи се в житието на св. Теодосий Търновски, написано от самия вселенски патриарх Калист, от екипа на проф. Вачев е установено, че разкритата църква е католиконът на манастира, чийто игумен е бил св. Теодосий Търновски – голям църковен реформатор, ерудит и учител на бъдещия патриарх Евтимий Търновски. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва, като по този начин се възстановява връзката с него, обясняват учените. Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковен събор през 1355 г. срещу еретическите учения на т.нар. варлаамити и адамити. Той е главния обвинител срещу тях и съборът завършва с пълна победа над еретиците. През 1359 г. църковният деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.
Близките връзки между видния исихаст и българския цар Иван Александър имат за резултат издигането на монашеска обител в близост до старопрестолния град. В житието на св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори на строежа, но и лично, макар и символично, участват в строежа на църквата и килиите около нея. В произведението е отбелязано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за строежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия се храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние, равна на 185 м), което прави 555 м. Измервайки със съвременни средства това разстояние, е установено, че то съвпада с отбелязаното в писмения извор.
Друго важно потвърждение, че това е именно църквата на манастира на св. Теодосий Търновски, е фактът, че в житието, изрично и единствено спрямо други писмени извори за строеж на храмове, е отбелязано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст „красива църква“. Това определение напълно отговаря на разкритите при проучванията архитектурни останки на храма.
Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства, свързани с бъдещите археологически изследвания. Освен пълното разкриване на храма и принадлежащите сгради на манастира, съществува реална възможност да бъде открит гробът, в който е положен един български светец. Става дума за сподвижника на св. Теодосий Търновски и игумен на манастира Роман Търновски. За него в житието е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.
Установеното местоположение на новоразкрития средновековен исихастки манастир и наличието в близост до него на други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се е намирала споменатата в писмените извори от епохата „Търновска Света гора“, заключават археолозите в очакване на следващи разкрития.
