Артисти от 5 държави участват в премиерните представления на „Дама пика“ от Чайковски в Софийската опера на 18, 19, 20 и 22 ноември. „В нашата опера се случва уникално чудо. В момента в залата има хора от минимум пет различни нации, събрани за да създадат този спектакъл. Имаме артисти от Украйна, Беларус, Русия, България и Китай“, каза режисьорът Вера Петрова на пресконференция вчера по повод на предстоящата премиера. „Чудото, е че се събираме и намираме допирни точки във времена, когато светът е много несигурно място за всички нас. И това се дължи на един-единствен човек – академик Пламен Карталов, който събра всички нас в този проект“, похвали директора на Софийската опера тя.
Диригент е Андрей Галанов, Нела Стоянова е сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева е костюмограф, хореограф е Александра Тихомирова, хормайстор е Виолета Димитрова. В солистичния певчески състав са Костадин Андреев, Мартин Илиев, Едуард Мартинюк, Венцеслав Анастасов, Веселин Михайлов, Иля Силчукоу, Даниел Острецов, Гергана Русекова, Цветана Бандаловска, Диана Гуглина Ламар, Александра Любчански и др.
Костюмите за спектакъла са разработени в две групи, като всяка от тях носи собствена емоционалност. „Гоня един сюрреалистичен привкус и именно с този подход се опитвам да постигна ефект на „злокобност“. Движа се в приказен свят, в съновидение, и с цялата си душа усещам фантастичното. Човек рядко се чувства по този начин, за което съм много благодарна“, сподели костюмографът Християна Михалева-Зорбалиева. Хористите в мистичната история ще бъдат преобразени в метални кукли, ще има и няколко маски.
Достоевски определя "Дама пика" като „връх в изкуството на фантастичното". Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от литературния оригинал на Пушкин (1834) започват да се появяват скоро след издаването на повестта. Сред тях са едноименната опера на Чайковски (1890), още три опери, останали по-непознати, първите екранизации още от времето на нямото кино и британската екранизация от 1949-а, определена от големите режисьори Мартин Скорсезе и Уес Андерсън като истинска класика, припомня БТА. В нашия театрален живот пък се помни спектакълът отпреди десетина сезона на режисьорката Бина Харалампиева по драматизацията на Юрий Дачев в Малък градски театър "Зад канала", който донесе награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля на Филип Аврамов като Игор Томски и номинация "Аскеер" за костюмите на Петя Стойкова.
Защо споровете около реалистичните и фантастичните елементи в повестта продължават да занимават умовете на творци и изследователи на Пушкин? „Както при всички велики произведения, и повестта на Пушкин, и операта на Чайковски поставят пред всички нас предимно отворени въпроси, без отговор. Затова всеки творец търси да пренесе към публиката това, което той прочита в произведението“, коментира режисьорката Вера Петрова. По думите й, изборът дали да бъдем само в рационалното, или във фантазния прочит е дълбоко личен и съкровен, няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Едно е ясно – в "Дама пика" пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото изглеждат, убедена е тя.
Чайковски създава музика, която потвърждава, че животът е като хазартна игра – или като игра, която дава възможност за трансформация на живота. „Той, според нашия екип, кодира в думата "игра" философската сентенция, провокирана от източните учения, че животът и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на вътрешния ни свят – такъв, какъвто го излъчваме към пространството, към етера. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на главния герой Герман, на неговото лично пътешествие“, казва Вера Петрова.
