Безсмъртната повест на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“, превърната в оперен спектакъл, ще има световна премиера в камерната зала на Софийската опера и балет на 27 март. Музиката и музикалната постановка са на Благовеста Константинова, либретото е на Цонка Великова. Режисьор на спектакъла е Теодор Георгиев, художник – Любослав Боянов, хореограф – Людмила Илиева.
В ролята на Лиза е сопраното Силвия Тенева, тенорът Хрисимир Дамянов ще влезе в образа на подпоручика от сръбската армия Иво Обретенович, в когото Лиза се влюбва. Баритонът Александър Георгиев ще пее партията на нейния съпруг – Полковника. „Сенки“ са Джорджа Марки и Лукас де Конинг.
Диригент на спектакъла с участието на камерния оркестър и хора на Софийската опера ще бъде маестро Стефан Недялков, а диригент на хора – Виолета Димитрова.
„Идеята за поставянето на операта дойде от моя професор, академик Пламен Карталов, при когото завърших бакалавърска степен по режисура. Първоначално спектакълът се появи като дипломна работа. Сега дойде време да заживее на камерната сцена на Софийската опера и балет“, споделя режисьорът Теодор Георгиев. Той разказва, че търсенето му на решение за сценичното действие е тръгнало от литературния първоизточник – едноименната повест на Емилиян Станев. Това се оказва изключително емоционално пътешествие, което го въвлича в дълбоката драма на главната героиня Лиза. Теодор, разбира се, гледа и великия филм на Въло Радев с Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев.
„След това вече се понесох в изследване на музиката на композиторката Благовеста Константинова, музика в стила на романтизма, която отвежда на друго ниво съзнанието. Тя прокарва три основни лайтмотива, които звучат постоянно в операта: мотивът на любовта в първите цигулки; мотивът на съдбата – във флейти, обой, кларинет, фагот; мотивът на войната – в корни, тимпани“, обяснява режисьорът.
Чувствайки ужаса, през който Лиза минава, той решава да включи в действието и театър на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и желания – малка сюрреалистимна намеса в спектакъла, в чиято постановка иначе Теодор Георгиев се води от идеите на веризма.
Композиторът проф. Благовеста Константинова създава операта „Крадецът на праскови“ през зимата и лятото на 2009 г., а оркестровата партитура завършва през 2011-а. Предлага на своята колега и приятелка проф. Цонка Великова да й напише либрето. „Нямах търпение да започна да композирам, дори започнах да пиша, без да имам цялостното либрето“, връща лентата проф. Константинова.
„Стремяла съм се към естественост, мелодичност, певчески убедителни и вокално удобни за певците партии. Изключителна роля е отредена на оркестъра, който обогатява цялостната партитура музикално-тематично, с интересни колоритно-темброви елементи. За мен беше щастие композирането на тази толкова близка до сърцето ми творба“, признава Благовеста Константинова, която вярва, че съкровените емоции, звучащи в нейната музика, ще достигнат и до сърцата на зрителите.
