Марко Гандини е режисьор на предстоящия спектакъл "Медея" от Луиджи Керубини в Софийската опера и балет. Той е бил асистент-режисьор на легендата Франко Дзефирели (1923-2019) и на британския му колега Греъм Вик, разказват от операта. "Медея" се поставя за пръв път на българска сцена.
Гандини е работил в най-големите италиански оперни театри – Миланската скала, Римската опера, "Сан Карло" в Неапол, Театъра на майските музикални тържества във Флоренция, Арена ди Верона, "Ла Фениче" във Венеция, театър "Масимо" в Палермо, Театро Комунале в Болоня, както и за и международни оперни трупи като Метрополитън Опера в Ню Йорк, оперите на Вашингтон и Лос Анджелис, Кралската опера в Лондон, Кралския театър в Мадрид, театър "Лисеу" в Барселона, Мариински театър в Санкт Петербург, разказва БТА.
На 23, 24 и 25 февруари са премиерните представления на "Медея" в София. Либретото е на Франсоа-Беноа Хофман, базирано на едноименните трагедии на Еврипид и Пиер Корней. Действието се развива в древния град Коринт.
В главните роли са оперните певци на софийската трупа: Медея – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар, Язон – Даниел Острецов и Даниел Дамянов, Креон – Петър Найденов и Стефан Владимиров, Глауче – Станислава Момекова и Диана Василева, Нерис – Виолета Радомирска и Гергана Русекова.
В постановъчния екип влизат още диригентът Франческо Роза, сценографът Андреа Токио, хореографа Людмила Илиева. Костюмите са Марио Диче, и хореограф – Людмила Илиева.
Въпреки че премиерата на "Медея" у нас предстои, много българи са участвали в различни постановки по света през годините. На първо място това са нашите прочути баси – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Димитър Петков, чийто интерпретации на образа на Креон са сред всепризнатите оперни образци. Великолепна изпълнителка на Нерис е мецосопраното Маргарита Лилова, а в последните години Соня Йончева добави към богатата си творческа биография и ролята на Медея.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Първо изпълнение на операта "Медея" е на 13 март 1797 г. в Париж. В Италия е представена за първи път едва на 30 декември 1909 г. в Миланската скала, след като цялото либрето е преведено на италиански.
"Медея" буди възхищението на цяло поколение германски композитори – Бетовен, Вебер, Шуман, Брамс и Вагнер, но дълго остава забравена. Възражда я постановка в Италия с участието на Мария Калас. През 1969 г. Пиер Паоло Пазолини снима филм с нея.
По произход италианец, Луиджи Керубини твори през по-голямата част от живота си във Франция и играе важна роля за развитието на френската опера. Бетовен смята Керубини за най-великия от своите съвременници. Неговите опери са възхвалявани и от Росини, Шуман, Вагнер и Глинка.
Керубини умира на 82 години като директор на Парижката консерватория. Още приживе съставя каталог на произведенията си, който е издаден година след смъртта му. Композиторът има 21 опери. Най-известните от тях са "Лодоиска" и "Медея". Първата е играна 200 пъти за един сезон, а втората има паметната постановка във Флоренция през 1953 г. с участието на Мария Калас, както и следващите й превъплъщения. Прочутият филм на Пазолини с Калас в главната роля е без музиката на Керубини, но засилва интереса и към оперното произведение.
