За пръв път в своята 2500-годишна история Акрополът в Атина е достъпен за инвалиди. Това би трябвало да е добра новина. Но не и според археолози, реставратори и граждани, чиито подписи в петиция вече наброяват над 3500.
В рамките на миналата година, когато повечето музейни обекти в света останаха затворени заради коронавируса, Акрополът претърпя най-сериозната си реновация в последния век. Бетонни пътеки, парапети, огромен стъклен асансьор и предупредителни табели за наклон се появиха сред древните разкопки в центъра на гръцката столица.
Според Манолис Корес - архитектът, ръководил реставрацията на Партенона, "Акрополът не се нуждае от никакви подобрения. Пред лицето на такова архитектурно майсторство той смята себе си по-скоро за въдворител на реда, който прави по-достъпен за обществеността паметник, оцелял в експлозии, грабежи, пожари и земетресения. "Много поколения учени са се опитали да въведат ред в този хаос, включително и аз", казва той пред "Гардиън", докато поема по лабиринта от мраморни плочи и обградени със скелета руини около себе си. "Въпросът е да се защити това, което е тук. В болница трябва да се грижиш за пациентите, за мен пациентите са камъни."
Жилавият професор е световноизвестен авторитет и няма човек, който да знае повече за съкровището на Перикъл или за свещената скала, върху която то стои. Но въпреки това гърците смятат, че с интервенциите, проведени по време на локдауна, той е прекалил. Причината за това е
инсталирането на нова пътека от стоманобетон
през голяма част от откритото пространство на хълма. Тя е поставена, за да могат хората с увреждания по-лесно да посещават Акропола. Но видът й бе посрещнат с ужас. Критики отнесе и новият асансьор, способен да превозва по две инвалидни колички едновременно и заместил по-старо съоръжение.
Критиците на проекта се оплакват, че той е в услуга на масовия туризъм, вместо да защитава обекта от опустошенията на времето. Преди пандемията Акрополът бе посещан от около 3.5 милиона туристи годишно, което го прави най-популярният обект в Гърция.
Нововъведенията заместват по-стара пътека, която е следвала древния панатенейски път и е била много по-тясна по размер. Опозицията е ожесточена. Повече от 3500 души са подкрепили отвореното писмо на онлайн активистите Avaaz, призовавайки за премахване на бетона и отмяна на следващи планирани промени.
"Сякаш самият Партенон е спуснат на нивото на улицата и заобиколен от циментова настилка", възмущава се Деспина Куцумба, президент на Асоциацията на гръцките археолози. "Имаше голям натиск, особено от круизната индустрия, за увеличаване на капацитета за посетители, така че да могат да го посетят дори по-големи тълпи."
Пенсионираният реставратор д-р Тасос Танулас написа в отворено писмо още през ноември, че новата бетонна инсталация е "чужда" и "задушаваща" за паметника. Опозиционният лидер и бивш премиер на Гърция Алексис Ципрас на свой ред заяви след посещение миналия месец, че конкретното преобразяване представлява "злоупотреба" с културното наследство на Гърция
Янис Хамилакис, професор по археология и новогръцки изследвания в Университета Браун, е още по-остър - той казва, че промените са
"скандал с глобални размери"
предвид значението на паметника за световното наследство. "Най-скандалното нещо може би е, че тези работи са извършени без предварително систематично проучване", казва той. "Те очевидно са опит да се пресъздаде въображаемият Акропол от V век пр. н. е., Неокласическа колониалистка и националистическа мечта, която се сближава с правителствената програма за по-нататъшна комерсиализация на обекта. Ако са необходими доказателства, френският дизайнер Кристиан Диор ще бъде сред първите, които ще се възползват от новите разширени пътеки с модно шоу в Акропола следващата седмица."
Но гръцкият министър на културата Лина Мендони, също уважавана археоложка, защити мерките, като заяви, че те са били ратифицирани на множество нива - включително мощния централен археологически съвет Кас. "От 2004 г., когато Атина проведе Олимпийските игри, говорим за подобряване на достъпа за хора с увреждания до Акропола. Всяка година около 150 души са сериозно ранени, падайки заради хлъзгавата повърхност на варовика на изхода", обяснява тя. "Много хора са чупили краката си. Всеки инцидент се записва в дневниците на обекта. Каквото и да направите в Акропола, ще разпали дебат. Ако не направите нищо, ще бъдете критикувани, а ако го направите - пак ще бъдете критикувани. "
Екскурзоводите, събрани около касите за билети, се съгласяват, че новите пътеки са били отдавна нужни. "Тук идват линейки най-малко четири пъти седмично", казва Атина Питаки, която води посетители из Акропола от 1978 г. "Била съм на това място достатъчно дълго, за да видя всички промени, и всъщност сега е много по-добре. Това не влияе на паметниците. Те все още са впечатляващи както винаги - и за първи път хората могат да им се насладят, без винаги да се страхуват, че ще паднат. "
Корес знае, че го чака битка. Големите наводнения, описани като "предсказуема последица" от новата настилка след силните дъждове през декември м.г., наливат вода в мелницата на протестиращите. Но той се усмихва на тези обвинения. "Върхът на един хълм не може да се наводни. Всяка намеса повдига въпроса за естетиката и е спорен процес. Винаги става въпрос за претегляне на спечеленото и загубеното."