Бившият президент на САЩ Бил Клинтън обедини за втори път творческите си сили - и президентския си опит - с писателската рутина на Джеймс Патерсън. Това можеше да се очаква, след като от първата им съвместна книга, политическият трилър „Президентът изчезна“, стана бестселър с продадени над 3.2 милиона екземпляра, а преди началото на пандемията „Шоутайм“ започна работа по сериал, базиран на романа.
Втората книга на тандема е озаглавена „Дъщерята на президента“, но не е продължение, а нова история с други герои. 600-те страници разказват за събития, сполетели дъщерята на друг президент по време на първия му мандат - и малко след това. Литературният герой е измислен - не е Клинтън, нито Обама или Буш.
Жалко, защото би могъл да е Доналд Тръмп: от отвличането на Иванка и опитите на Тръмп да я спаси, с участието на китайски шпиони, руски олигарси, украински бизнесмени и откачени конспиратори от, примерно, Джорджия, би излязла много интересна книга с потенциал за цяла поредица и милиони читатели, твърдо убедени, че всичко описано е истина.
По сюжет измисленият президент Мат Кийтинг е изхвърлен бецеремонно от Белия дом от бившия си вицепрезидент. Надеждата му за спокоен живот извън политиката е разбита, когато дъщеря му е отвлечена. Похитителят е международен терорист по модела на Бин Ладен, който държи Кийтинг отговорен за смъртта на собственото си семейство и търси отмъщение.
За негово съжаление, експрезидентът има не само телефонните номера на шефовете на разузнавателни служби от цял свят, но и някои специални умения — той е служил в спецчастите и може да убие човек с голи ръце. Така че средноинтелигентният читател едва ли се съмнява как ще завърши това.
Предизвестеният край не винаги е пречка за забавлението, още повече, че в романа наистина има поне един китайски шпионин. Това може да затрудни появата на книгата на необятния китайски пазар, но може и да я улесни. Рано е да се каже, „Дъщерята на президента“ излезе едва вчера.
За читателите, които се интересуват кой от двамата съавтори е пишещият и кой е начертал сюжетния скелет — при този тандем нещата стоят малко по-сложно, както показа компютърен стилографичен анализ върху „Президентът изчезна“. Патерсън често пише със съавтори и обикновено анализите сочат, че тези книги се пишат от по-неизвестните съавтори, а той дава основните насоки.
Сътрудничеството с Бил Клинтън естествено е по-различно. Стилографичният анализ сочи, че в по-голямата си част писането на първата им съвместна книга е работа на Патерсън. Но подробностите, което само един президент би могъл да знае, идват от Клинтън. Финалът на "Президентът изчезна" също е написан изцяло от бившия президент на САЩ.
