На 90 години почина Джон Мейъл - легенда на блуса, чиято влиятелна група „Блусбрейкърс“ беше отправна точка за Ерик Клептън, Мик Флийтууд, Питър Грийн и много други суперзвезди, съобщи АП.
В изявление на страницата на Мейъл в Инстаграм се съобщава за смъртта му, като се уточнява, че музикантът е починал в понеделник в дома си в Калифорния. "Здравословните проблеми, които принудиха Джон да прекрати епичната си кариера от турнета, най-накрая доведоха до покой един от най-великите пътуващи музиканти в този свят", се казва в публикацията.
Мейъл е роден на 29 ноември 1933 г. в Макълсфийлд, близо до Манчестър в Централна Англия. Често е наричан "бащата на британския блус" и когато се премества в Лондон през 1962 г., целта му е да се потопи в зараждащата се блус сцена, ръководена от Алексис Корнър и Сирил Дейвис. Сред другите, привлечени от това звучене, са Мик Джагър, Кийт Ричардс и Ерик Бърдън. В различни периоди "Блусбрейкърс", чийто състав непрекъснато се променя, включва Ерик Клептън и Джак Брус, преди да станат част от "Крийм", Мик Флийтууд, Джон Макви и Питър Грийн от "Флийтуд Мак", Мик Тейлър, който свири пет години с "Ролинг стоунс", Харви Мендел и Лари Тейлър от Canned Heat, Джон Марк и Джон Алмънд, които създават "Марк Алмънд Бенд".
"През 70-те години на миналия век изнасях повечето от концертите си в нетрезво състояние“, признава Мейъл в по-късно интервю. Едно от последствията е опитът да скочи от балкон в плувен басейн, който не успява – музикантът чупи пета и остава куц до края на живота си. През 2008 г. Мейъл обявява, че окончателно се отказва от името "Блусбрейкърс", а през 2013 г. застава начело на "Джон Мейъл Бенд".
Макар че Мейъл никога не се доближава до славата на някои от прочутите си възпитаници, той свири и изнася концерти до преклонна възраст. Липсата на признание винаги го е притеснявала и той си го признава открито: "Никога не съм имал хит, никога не съм печелил награда "Грами" и сп. "Ролинг стоун" никога не са писали за мен. Все още съм ъндърграунд изпълнител", казва в интервю от 2013-а.
Мейъл все пак има номинация за "Грами" - за Wake Up Call, в която гостуват Бъди Гай, Мейвис Стейпълс, Мик Тейлър и Албърт Колинс. Номиниран е за втори път през 2022 г. за албума си The Sun Is Shining Down. Получава и официално признание във Великобритания с присъждането на Ордена на Британската империя през 2005 г. Предстоеше въвеждането му в Залата на славата на рокендрола през октомври т. г. Албумът му от 1966 г. Blues Breakers With Eric Clapton е смятан за един от най-добрите британски блус албуми.
В тон с тъжния блус, който свири цял живот, Мейъл споделя: "Единствената причина да съм роден в Макълсфийлд е, че баща ми беше пияница и там беше любимата му кръчма." Баща му също така свири на китара и банджо, а записите му на буги-вуги пиано завладяват тийнейджърския му син. Мейъл казва, че първо се е научил да свири на пиано с една ръка - една година с лявата, на следващата година с дясната - "за да не се бърка".
Пианото е основният му инструмент, въпреки че свири и на китара и хармоника, както и пее с характерен, напрегнат глас. Подпомаган единствено от барабаниста Кийф Хартли, Мейъл свири и на всички останали инструменти за албума си от 1967 г. Blues Alone.
Ерик Клептън, който през 2003 г. дава интервю за документален филм на Би Би Си за Мейъл, признава, че "до известна степен съм използвал неговото гостоприемство, неговата група и неговата репутация, за да започна собствената си кариера". "Мисля, че той е велик музикант. Просто се възхищавам и уважавам неговата непоколебимост", добавя Клептън. Топкитаристът споделя още, че Мейъл е притежавал "най-невероятната колекция от записи, която някога съм виждал".
