Почина големият актьор Пламен Сираков, любимец на поколения зрители със своите превъплъщения в киното и телевизията, както и от сцената на Сатиричния театър.
„Днес своя път нагоре е поел актьорът Пламен Сираков“, съобщиха от Съюза на артистите в България. Лошата вест идва точно в деня, в който неговият професионален дом - Сатиричният театър, празнува 68-и рожден ден и обявява за пореден път носителите на театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон“. На церемонията довечера паметта на колегата и приятеля ще бъде почетена достойно с миг тъга в иначе по традиция забавното, макар и острокритично към абсурдите на българската актуална действителност шоу.
В края на 2017 г. Пламен Сираков бе покосен от тежък инсулт, който го накара да слезе от сцената. Но той се беше възстановил достатъчно, за да участва в церемонията за кукериконите преди няколко сезона. Зрителите със сигурност помнят многократното му преминаване по сцената с многозначителната фраза „Нямам думи!“ на уста...
Актьорът е роден на 5 юли 1952 г. в София. Четири години учи в Висшия лесотехнически институт, но всяко лято се явява на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Малко преди да се дипломира като инженер, е приет актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Сашо Стоянов, който завършва през 1980 г. Артистичната му кариера започва в Драматично-куклен театър - Враца (1980 – 1981), продължава в Националната опера (1981 – 1982), в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ - Пазарджик (1982 – 1984), както и в столичния Сатиричен театър (1984 – 1995) и театър „София“. В последните години от активната си творческа кариера Сираков бе отново член на трупата на Сатирата, преди да бъде покосен от инсулта.
Пламен Сираков има стотици роли в театъра и повече от 40 роли в киното. Той участва в радиопредавания, телевизионни театрални постановки, естрадни спектакли и концерти. Носител е на награда за най-добър млад актьор на САБ за 1985 г. Сред ролите, с които ще бъде запомнен, са Охльо Бохльо („Мата Хари“ от Недялко Йорданов), Масларски („Милионерът“ от Йордан Йовков), Неразумния („Рейс“ от Станислав Стратиев), Големанов („Големанов“), Яначков („Скакалци“) от Стефан Л. Костов, Габош Боршош в „ Голямото чистене“ (от Ищван Чурка, режисьор Николай Ламбрев) и т.н.
В Театър 199 е участвал в постановките „Подземният“ от Христо Бойчев, „Нищожно количество болка“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски, „Porno (Порно)“ от Марио Фрати, „Един Буда, когото ще молите за още...“ по Чарлз Буковски, „Късмет по дяволите“ по Джак Керуак и Чарлз Буковски, „Времето е спряло“ от Доналд Маргулис. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Играе във филмите „Мярка за неотклонение“ (1983, режисьор Мая Вапцарова), „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ (1984, режисьор Киран Коларов), „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986, режисьор Едуард Захариев), „Характеристика“ (1986, режисьор Христо Христов), „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990, режисьор Михаил Мелтев), „Бай Ганьо тръгва из Европа“ (1991, режисьор Иван Ничев), „Аритмия“ (1992, режисьор Иван Балевски), „Йосиф и Мария“ (1995, режисьор Милен Николов), в сериала "Нощем с белите коне" и др.
Поклон пред паметта на актьора.
