На 1 ноември излиза дългоочакваната автобиографична книга на Боно Surrender: 40 Songs, One Story, в която фронтменът на ирландската група "Ю Ту" споделя факти и събития от живота си, за които никога не е говорил публично. New Yorker публикува в аванс една от главите, в която музикантът споделя болката от смъртта на майка си, Айрис.
Заради бунтарския характер на момчето по-големият му брат Норман го кръщава Антихриста. Когато губи майка си, Боно е само на 14. Малко преди това умира дядо му по майчина линия: възрастният мъж починал в нощта след тържеството за златната си сватба. Дни по-късно, по време на погребението, майка му Айрис получава инсулт. "Имам много малко спомени от майка ми. По-големият ми брат Норман също няма. Простото обяснение е, че след нейната смърт в нашия дом повече не се говореше за нея. Но се опасявам, че беше още по-лошо: изобщо рядко мислехме за нея. Бяхме трима ирландски мъже и искахме да избегнем болката, която знаехме, че ще се върне с мисленето и говоренето за нея", разказва вокалистът на "Ю Ту".
По-нататък Боно си спомня с подробности дните през 1974-та, предшестващи нещастието. "Същата година през септември празнувахме 50-годишнината от сватбата на дядо ми и баба ми. Всички танцуваха и пяха с часове. Моят дядо по майчина линия, "Гагс" Ранкин, толкова се забавлява, че синовете му се страхуваха, че ако се събуди през нощта, няма да успее да стигне до тоалетната. За целта бяха оставили кофа до леглото му. И така, моят дядо напусна този живот, изритвайки кофата заради ужасяващия сърдечен удар, който получи точно в нощта на празника", пише Боно, използвайки играта на думи в английския kick the bucket (умирам).
Продължението прилича на сценарий за мелодраматичен филм, но такава е трагичната реалност в онзи момент от живота на Боно. "Три дни по-късно, на погребението, виждам баща ми да изнася майка ми на ръце през тълпата, бяла като билярдна топка. Бърза да я закара в болницата. Беше се строполила на ръба на изкопа, докато спускаха ковчега с баща й в земята. "Айрис припадна! Айрис припадна!", гласовете на моите лели и братовчеди шумят като бриз сред листата. "Ще се оправи. Само е припаднала", разказва музикантът.
Честна и непочтителна, интимна и дълбока, Surrender е историята на забележителния живот, който Боно е живял, предизвикателствата, пред които е бил изправен, приятелите и семейството, които са го формирали и подкрепяли, пишат от издателство Penguin. С уникалния си глас на разказвач Боно ни отвежда от ранните си дни на израстване в Дъблин до превръщането на U2 в една от най-влиятелните рок групи в света, до неговите повече от 20 години на обществена активност, посветена на борбата със СПИН и крайната бедност. Боно пише с откровеност, саморефлексия и хумор. Подзаглавието на Surrender, "40 песни, една история", е намигване към 40-те глави на книгата, всяка от които е кръстена на песен на "Ю Ту". Боно е създал и 40 оригинални рисунки, които придружават главите в книгата.
